— Карън, отивам до дамската тоалетна, после си тръгвам.
— Роб не се ли появи? — разсеяно попита приятелката й. — Огледай се наоколо — има голям избор. Възползвай се.
— Отивам си — решително заяви Кати.
Карън едва забележимо сви рамене и се обърна към събеседниците си.
До дамската тоалетна се слизаше по стълби, разположени зад бара. Младата жена с мъка си проправи път дотам и с облекчение въздъхна, когато най-после се озова в празния и тих коридор. Не беше сигурна дали е доволна или разочарована от факта, че Роб не дойде. Преди осем месеца беше изпълнена с дива, неконтролируема страст към него, към неговия остър ум и огромна нежност. Той имаше всичко, което би могла да иска една жена беше рус, изглеждаше страхотно, притежаваше самоувереност и чар и предлагаше финансова сигурност, тъй като беше наследник на една от най-големите брокерски къщи в Сент Луис. С две думи, беше красив, умен, очарователен и… женен.
Лицето й помръкна, когато си припомни последната среща с Роб… След фантастична вечеря с танци двамата се бяха върнали в апартамента й. В продължение на часове Кати си беше представяла онова, което естествено щеше да последва. За пръв път нямаше да го спре, когато я вземеше в обятията си и поискаше да се любят. През последните месеци непрекъснато чуваше горещите му уверения, че я обича. Нямаше какво толкова да се колебае. Всъщност дори възнамеряваше да вземе инициативата в свои ръце. И точно в този момент Роб се беше облегнал на дивана и с въздишка беше казал:
— Кати, в утрешния вестник на страницата за светски клюки ще има поместена статия за мен. Не просто за мен, а също и за съпругата и сина ми. Женен съм.
Тя беше пребледняла. Със сломено сърце му беше забранила да й се обажда или да я търси. Но той не се отказа. Постоянно й звънеше по телефона. Ако я потърсеше в офиса, тя отказваше да я включат на външната линия, а вкъщи затваряше слушалката в мига, в който чуеше гласа му.
Това се случи преди пет месеца. Кати рядко си позволяваше сладостно горчивия лукс да мисли за него. Допреди три дни почти беше повярвала, че напълно го е забравила. В сряда телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката. Гласът на Роб я накара да затрепери.
— Кати, не затваряй. Всичко се промени. Трябва да те видя, да говоря с теб.
Беше реагирал с бурно неодобрение, когато тя посочи този бар за място на срещата, но младата жена не отстъпи. Заведението беше шумно и пълно с хора, а това щеше да му попречи да я съблазни, ако такова беше намерението му. Знаеше, че Карън идва тук всяка петъчна вечер, така че в случай на нужда щеше да има и морална подкрепа.
Тоалетната беше пълна с жени и Кати трябваше да почака. Излезе след няколко минути. Докато вървеше по коридора, разсеяно започна да рови в дамската си чанта за ключовете от колата. До един от монетните телефонни апарати до входа стоеше някакъв човек. Той я изчака да се изравни с него и заговори с лек испански акцент:
— Извинете, бихте ли ми казали на кой адрес се намира това заведение?
Кати почти го беше подминала, но се спря и се извърна. Погледът й измери високия здравеняк, който настойчиво я гледаше, притиснал телефонната слушалка към ухото си.
— На мен ли говорите? — попита тя. Мъжът беше мургав и имаше гъста, черна като въглен коса и също толкова черни очи. Този човек, облечен в избелели джинси и бяла риза с навити ръкави, определено не принадлежеше към постоянните посетители на бар „Каньон“. Беше много… земен.
— Попитах ви дали можете да ми кажете на кой адрес се намираме — повтори той с испанския акцент. — Имам проблеми с колата и се опитвам да уредя преместването й от шосето.
Кати автоматично назова пресечката, в която се намираше барът. Потръпваше при вида на присвитите черни очи, патрицианския нос, лицето му с леко арогантен израз. Високите тъмнокоси мъже с вид на латиноамерикански любовници, излъчващи първична мъжественост, може да се струваха привлекателни на голяма част от жените, но не и на Катърин Конъли.
— Благодаря ви — отвърна мъжът, отдръпна длан от микрофона на слушалката и повтори координатите, които му беше дала.
Тя отново тръгна към бара и се блъсна в нечии гърди.
— Извинете, може ли да мина? — рече тя.
Непознатият се отдръпна и й направи път.
— Къде отивате? — попита приятелски той. — Още е прекалено рано.
Кати вдигна ясните си сини очи към усмихнатото му лице. Мъжът възхитено я гледаше.
— Зная, но трябва да си вървя. В полунощ ще се превърна в тиква.
— Каретата ви ще се превърне в тиква — засмя се той. — А роклята ви ще стане на парцали.
— Много изтъркано и излязло от употреба — дори за времето на Пепеляшка — лукаво въздъхна тя.