— Какво искате да кажете? — Кати наистина беше объркана.
— Ето какво: за вас е особено важно брендито да се пие по „правилния“ начин, но в същото време изобщо не се замисляте дали е много правилно да поканите в дома си мъж, с когото току-що сте се запознали. Второто е с къде-къде по-сериозни последици — рискувате да навредите на репутацията си и…
— Да каня мъже, с които току-що съм се запознала ли? — избухна тя. — Първо, поканих ви единствено защото ме помолихте да ползвате телефона, а аз чувствах, че съм ви задължена след всичко, което направихте за мен! Второ, не зная как е в Мексико или откъдето сте, но…
— Роден съм в Пуерто Рико — вметна Рамон.
Тя не му обърна внимание и разпалено продължи:
— … но тук, в Съединените американски щати, никой не споделя подобни отживели, да не кажа абсурдни идеи относно женската репутация. Нито мъжете, нито жените ги е грижа за репутацията им. Всички правят онова, което им харесва!
Не знаеше дали да вярва на очите си. Цялата й пламенна реч, целяща да засегне мъжа, застанал срещу нея, предизвика единствено зле прикритата му усмивка!
— Наистина ли правите всичко, което ви се прииска?
— Разбира се! — увери го Кати.
— И какво по-точно правите, ако не е тайна?
— Моля?
— Какво правите, за да изпитате удоволствие?
— Всичко, което ми се прииска!
— А мога ли да знам какво ви се иска… в момента? — Гласът му беше станал чувствен.
С неудобство осъзна, че завладяващата сила, излъчваща се от високото му мускулесто тяло, я подчинява. Тръпнеше, докато очите му обхождаха косата, очите й, пухкавите й устни, закръглените гърди, очертани от тясната рокля. Идеше й да изпищи, да избухне в плач или истерично да се засмее. Достоен завършек на ужасната вечер! Беше успяла да налети на някакъв пуерторикански Казанова, въобразяващ си, че точно той е отговорът на тайните й сексуални копнежи!
Кати призова на помощ цялото си самообладание, за да отвърне ведро и спокойно:
— Какво ми се иска в момента ли? Искам да съм щастлива с начина на живот, който водя, да се радвам на това, което съм. Искам да бъда… да бъда… свободна! — завърши неуверено.
Изкусителният пламък в тъмните му очи я объркваше, пречеше й да разсъждава разумно.
— От какво искате да се освободите?
Тя рязко стана:
— От мъжете.
Рамон предпазливо пристъпи към нея.
— Според мен искате да се освободите не от мъжете, а от прекомерната свобода, с която разполагате.
Кати отстъпи към вратата. Беше лудост да кани този мъж в дома си. Във всеки случай жестът й беше разбран погрешно. Гърбът й опря във вратата. Кати подскочи уплашено. Рамон беше на крачка от нея.
— Ако наистина искахте да се освободите от мъжете, както твърдите, нямаше да отидете в онзи бар, за да чакате нахалника, когото натупах на паркинга. Струва ми се, че просто не знаете какво искате.
— Затова пък знам, че е достатъчно късно и че копнея час по-скоро да си тръгнете от тук — разтреперана отвърна тя.
Той присви очи, но когато заговори, гласът му прозвуча неочаквано меко:
— Страхувате ли се от мен?
— Не — храбро излъга Кати.
Рамон доволно кимна:
— Много добре. В такъв случай няма да ми откажете да ме придружите утре в зоопарка, нали?
Можеше да се закълне, че този мъж е наясно със състоянието й в момента, неудобството, което й причинява присъствието му, както и нежеланието й да ходи с него където и да било. Можеше да го излъже, че за следващия ден има други планове, но беше сигурна, че той ще настоява, докато получи обещание за среща. Инстинктивно чувстваше, че Рамон е ужасно упорит, най-разумно беше да приеме поканата му, а после да не се появи на уговорено място. Това щеше да е достатъчно красноречив отговор дори за нахален тип като него и щеше да го откаже от всякакви по-нататъшни опити за сближаване.
— Добре — отвърна тя. — Кога?
— Ще мина да ви взема в десет сутринта.
Най-после вратата се затвори зад гърба му. Кати се чувстваше като вейка, извивана до краен предел от някакъв зъл демон, който беше решил да провери доколко издръжлива е тя.
Сви се в леглото и се загледа в тавана. Имаше си достатъчно проблеми, а сега и този латиноамерикански любовник, решил да я сваля с разходка в зоопарка! Спомни си неприятната сцена с Роб и отчаяно притвори очи. Утре щеше да отиде на гости на родителите си. Дори щеше да изкара целия уикенд с тях. Двамата все се оплакваха, че не я виждат достатъчно често.
ТРЕТА ГЛАВА
Звънецът на будилника я изтръгна от неспокойния сън. Погледна към него: беше осем часът. Защо ли го беше навила да звъни в събота сутрин? Натисна копчето и звъненето спря.