Когато отново отвори очи, стрелките вече сочеха девет. Кати примигна срещу ярката слънчева светлина, проникваща през щорите в спалнята й. О, не! След час Рамон щеше да е тук. Скочи от леглото и се втурна към банята. Сърцето й лудо биеше. Измина цяла вечност, докато изсуши буйната си коса. Беше толкова нервна, че изпускаше всичко, което вземеше в ръка. Да имаше чаша силно кафе! Отвори чекмеджето на скрина и извади тъмносини къси панталонки и блуза, обточена с бяло около врата. Опъна косата си назад, върза я с разноцветно копринено шалче. Нахвърли набързо няколко дрехи и бельо в спортния си сак и излезе от апартамента.
Беше девет и тридесет и пет. Майското утро я посрещна със синьото си спокойствие. Наемателите на другите апартаменти спяха. Повечето от тях бяха свободни мъже и жени и прекарваха петъчната вечер по партита и гуляи.
Кати премести сака в другата си ръка и забърза към колата. Докато вървеше, се опитваше да открие ключовете в дълбоката брезентова торба, преметната през рамото й.
— По дяволите! — изруга на глас тя, остави сака си до колата и още по-упорито зарови в чантата. Нервно поглеждаше към шосето. Беше почти сигурна, че от долу ей сега ще се зададе очуканият товарен камион и ще удари спирачки пред нейния вход.
— Къде съм ги забутала — продължи да си говори сама. Толкова беше напрегната, че когато нечия ръка хвана нейната, от устата й се откъсна ужасен писък.
— У мен са — каза плътен глас в ухото й.
Кати рязко се обърна. Страните й горяха от гняв и уплаха.
— Как смеете да ме шпионирате! — извика.
— Чаках ви — поправи я Рамон.
— Лъжец! — изсъска тя и сви юмруци. — Пристигнали сте половин час по-рано. Или може би не познавате часовника?
— Ето ключовете ви. Снощи по инерция съм ги прибрал в джоба си. — Той й подаде ключовете и една красива червена роза с изящна дълга дръжка.
Кати взе ключовете, избягвайки да докосне цветето.
— Вземете розата — промълви Рамон; ръката му продължаваше да стои протегната към нея, — за вас е.
— Вървете по дяволите! — вбесено изруга момичето. — Оставете ме на мира! Това тук не ви е Пуерто Рико! Не желая цветята ви! — Той търпеливо я слушаше, без да отдръпне ръката си. — Казах ви, че не го искам! — Рязко се наведе да вземе сака си и неволно бутна розата.
При вида на красивото цвете, полегнало върху прашния асфалт, яростта й изчезна. Изпита чувство за вина, примесено с неудобство. Вдигна очи към Рамон — гордият израз на лицето му си оставаше сдържан; по него не се четеше нито гняв, нито укор, само дълбоко съжаление.
Не издържа на погледа му и отмести очи встрани. Чувството й за вина се изостри и прерасна в срам, когато осъзна, че не е оценила добрите му намерения. Освен че й беше донесъл цвете, за да й достави удоволствие, мургавият испанец се беше облякъл много старателно. Бялата риза и изтърканите джинси от предишната вечер бяха заменени с черни спортни панталони и черна трикотажна фланелка с къс ръкав. Лицето му беше гладко избръснато и от него се носеше тръпчив аромат на одеколон.
Рамон беше дошъл тук воден от намерението да я зарадва и да я впечатли, а тя… Погледът й отново се отмести към червената роза и очите й внезапно се насълзиха.
— Рамон, аз много… ужасно съжалявам — разкаяно изрече тя и вдигна цветето от земята. — Благодаря ти за прекрасната роза. И ако… ако все още държиш, ще те придружа до зоопарка, както ти обещах. — Спря за миг, за да си поеме дъх, и продължи: — Само искам да разбереш, че не желая да приемеш… сериозно това и да решиш да ме… да започнеш…
Смутено млъкна. В очите на Рамон блеснаха весели искрици.
— Предложих ти само цвете и разходка в зоопарка, а не женитба.
Кати неволно се усмихна.
— Прав си.
— Ще тръгваме ли?
— Нека първо да върна сака в апартамента. — Тя посегна към багажа, но Рамон я изпревари.
— Аз ще го нося.
Щом влязоха вътре, Кати взе сака и тръгна с него към спалнята, но въпросът на кавалера й я спря:
— От мен ли се канеше да избягаш?
— Не точно. След миналата вечер изведнъж ми се прииска да се махна от тук.
— Какво смяташе да правиш?
Тя унило се усмихна.
— Това, което правят повечето независими самонадеяни американки, когато се сблъскат с непреодолими трудности — щях да изтичам у дома при мама и татко.
Няколко минути по-късно двамата излязоха от апартамента. Докато вървяха към паркинга, Кати посочи към скъпия фотоапарат в ръката си и обясни:
— Това е фотоапарат.
— Знам — кимна Рамон и иронично добави: — Имаме ги дори в Пуерто Рико.
Тя се засмя и поклати укорително глава:
— Никога няма да разбера колко „отвратителна“ американка съм!