Не й се наложи да чака дълго, за да разбере причината за тревогата му. Кухнята беше последната спирка от тяхното малко пътешествие. Щом влязоха вътре, той приближи до кухненския плот, където Кати беше оставила бутилката с вино. Дългите му пръсти сръчно се справиха с корковата тапа.
— Е? — запита развълнувано тя. — Сега, след като разгледа цялата къща, ще ми кажеш ли какво мислиш?
— Мисля, че е невероятно атрактивна — отвърна Рамон и наля вино в двете чаши. Подаде й едната и внезапно добави: — Ти смяташ ли да живееш тук?
Въпросът я свари неподготвена и тя замълча, преди да отвърне:
— Да.
— Колко време? — безстрастно попита той.
Беше замаяна от изпитото вино.
— Защо ми задаваш тези въпроси?
— Защото в къщата има две спални. — Погледът му изпитателно я пронизваше. — Втората, както добре знаеш, е предназначена за бъдещите ни деца. Но ти си си направила труда да обзаведеш и нея с библиотека, бюро и стол. Не два стола, а един! Имала си предвид, че тази стая ще се ползва единствено от мен, а не от двама ни и не от нашите деца. Апартаментът ти в Сент Луис беше пълен със зеленина, а в тази къща няма нито една саксия с цветя. Спалнята ти беше толкова женствена, а…
— Саксии с цветя ли? — примигна разтревожено Кати срещу него. — Не бях се сетила за цветя! Ще ти подаря много саксии пълни с прелестни цветя в деня на сватбата ни — реши импулсивно тя.
— А ще ми дариш ли и деца? — хладно попита Рамон.
— Не и като сватбен подарък, помисли си за клюките! — опита се да се пошегува младата жена.
Погледът му се отмести от поруменелите й страни към празната бутилка.
— Колко вино си изпила?
— Малко повече от половин бутилка. Габриела изпи останалото — гордо отвърна тя.
Идеше му да я сграбчи за раменете и да я разтърси. Вместо това се отдалечи към широкия прозорец и се загледа навън.
— Защо искаш да се омъжиш за мен, Кати?
Тя видя как раменете му се напрягат и отчаяно се опита да запази шеговития тон:
— Защото си висок, мургав и красив.
Усмивката, появила се за миг на устните му, беше мрачна.
— И още?
— О, по същите причини, поради които се женят хората в наши дни — защото харесваме едни и същи филми, защото…
— Престани да си правиш шеги! — извика внезапно той. — Попитах те защо искаш да се омъжиш за мен.
Паниката я парализира. Сърцето й лудо заби.
— Аз…
Не можа да изрече нищо повече. Знаеше, че той очаква да чуе признание за обичта й към него, да се увери в нейното желание да се обвърже, но тя не беше в състояние да направи каквото и да било. Само го гледаше, обзета от смазваща няма тъга.
Чувстваше, че Рамон се отдалечава от нея.
Горчивото примирение, с което той произнесе следващите си думи, силно я разтревожи:
— Повече няма да разговаряме по този въпрос.
Двамата мълчаливо се отправиха към къщата на Габриела. На прага годеникът й се спря и вместо да влезе вътре, докосна с устни челото й и рече:
— Лека нощ.
Прозвуча й като сбогуване.
— Ще… ще минеш ли утре сутринта да се видим, преди да отидеш на работа?
Той я погледна безизразно.
— Утре не съм на работа.
— Тогава ще се видим ли след срещата ми с падре Грегорио? Първото нещо, което мисля да направя утре, е да отида в дома му, а после искам да отскоча до къщата, за да свърша някои неща.
— Ще те открия — лаконично отвърна той.
Кати се страхуваше, че Рамон ще си тръгне в лошо настроение, затова побърза да каже:
— Рамон, не мисля, че си много доволен от… от къщата. Не ти ли хареса?
— Извинявам се — възпитано отвърна той. — Свършила си отлична работа. Интериорът ми подхожда напълно.
Въпреки че не постави ударение върху думата „на мен“, Кати забеляза, че Рамон не използва думата „на нас“. Не знаеше какво да каже, затова отвори вратата и подхвърли:
— Лека нощ.
Рамон остана загледан във вратата, която току-що се беше затворила зад гърба й. Болка и горчивина стегнаха гърлото му. Тръгна безцелно из околността, потънал в мисли за отминалите два дена. Отчаяно беше очаквал да му каже, че го обича. Беше я разсмивал, беше я възбуждал, беше я докарвал до границите на безумието, но дори и в най-съкровените моменти Кати нито веднъж не изрече: „Обичам те“. Отвръщаше пламенно на целувките му, смееше се на шегите му, но устните й не отрониха дългоочакваното признание.
Минаха часове, преди да се върне във временното си убежище — дома на Рафаел. Отпусна се в леглото и дълго се взира в тавана. Беше настоявал за искреност и Кати се държеше искрено с него. Отказваше да говори за чувства, каквито в действителност не изпитваше. Всичко беше толкова просто!
Господи! Как е възможно да не го обича, след като той я обичаше толкова силно?