Представи си я: Кати, изкачваща хълма към къщата с развети от лекия ветрец коси; искрящите й от смях очи; загриженият й поглед, когато беше уморен…
Затвори очи с надеждата да забави момента, в който трябваше да вземе решение. Знаеше, че няма смисъл да се отлага. Решението вече беше взето. Щеше да я изпрати у дома. Утре. Не, не утре, вдругиден. Щеше да я задържи при себе си поне още един ден… и още една вечер. Само още една вечер. Една нощ, за да я люби в спалнята, която тя така грижливо беше обзавела за него, една нощ, за да се изгуби в тялото й и да се слее с нея. Щеше да й достави огромно удоволствие, щеше да я накара да стене от страст и да плаче от възбуда, отново и отново щеше да я изведе на върха на разтърсващия екстаз.
Един ден и една нощ, за да натрупа достатъчно спомени: спомени, които по-скоро щяха да го измъчват, отколкото да му доставят радост, но това беше без значение. Трябваше да ги има.
После щеше да я изпрати у дома. Сега вече беше сигурен, че тя ще изпита облекчение от този развой на събитията. Каквито и да бяха причините, накарали я да се съгласи на брак с него, Кати никога не беше изцяло отдадена на идеята. Ако искрено желаеше да стане негова съпруга, нямаше да обзаведе бъдещия им дом като приятно ергенско убежище без следа от нейното присъствие.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Падре Грегорио посрещна Кати учтиво, но резервирано. Изчака я да седне, а после зае стола си зад бюрото. Тя се опита да се държи спокойно.
— Рамон каза, че според вас ми липсва смирение, покорство и уважение към хората.
— Да, казах това. — Падре Грегорио се облегна назад. — Не сте ли съгласна с мен?
Кати поклати глава. На устните й се появи лека усмивка.
— Не. Всъщност приемам думите ви като голям комплимент. — Изражението му не се промени. Тя се поколеба, но продължи: — Очевидно вие не виждате нещата по този начин. Казали сте на Рамон, че поради тази причина отказвате да ни венчаете.
— Да не би да предпочитахте да му бях казал основната причина — че жената, в която е силно влюбен, не го обича?
— Не съм казала…
— Сеньорита Конъли! — прекъсна я той. — Няма защо да си губим времето в такива увъртания. Това няма да ни доведе до никъде. Вие търсите начин да избегнете тази женитба, а аз ви го предоставям.
Кати удивено го изгледа:
— Как можете да говорите подобни неща?
— Казвам ги, защото са верни. Почувствах това още при първата ни среща. Когато ви попитах отколко време познавате Рамон, вие подчертахте, че е „само“ от две седмици. Определено се опитахте да оставите у мен впечатлението, че сте жена, свикнала да обикаля по кръчмите на лов за мъже — мъже, на които позволявате да ви целуват и прегръщат на обществени места, както на споменатия от вас паркинг. Вие не сте такава, сеньорита, и двамата много добре знаем това.
Падре Грегорио вдигна рязко ръка, за да я накара да замълчи, и продължи:
— Твърде късно е да се обясняваме сега. Има и други причини, които ме карат да вярвам, че съм постъпил правилно: щеше бъде достатъчно да кажете, че обичате Рамон, за да получите благословията ми. Ако наистина искахте да се омъжите за него, щяхте да изречете онези две думи, независимо дали са истина или не и аз щях да се съглася да ви венчая.
А когато казахте, че за Рамон вие ще бъдете една добра съпруга, лицето ви стана по-бяло от вар. Десет секунди по-късно се нахвърлихте върху мен с обвиненията, че ви принуждавам да обещаете две неща: да приемете неговия авторитет и да му се подчинявате.
Кати сведе очи.
— Каквото и да кажа, няма да ви убедя, че грешите, нали?
— Не искам да ми доказвате, че съм сгрешил, сеньорита. Повтарям ви: дълбоко в сърцето си вие искате да избегнете този брак.
Свещеникът свали очилата си и разтърка основата на носа си:
— Може би се страхувате от обвързването. Не зная. Но в едно съм сигурен — когато Рамон разбере, че сте в състояние да му дадете само тялото, но не и сърцето си, той ще бъде нещастен. Никой мъж с чувство за лично достойнство не би продължил да обича жена, която не отвръща на чувствата му. Любовта му към вас ще отслабне и ще умре и той сам ще я убие. Когато това стане, той ще се чувства свободен да потърси любовта другаде и ако реши — да се ожени. След като зная това, не мога и няма да го свържа с вас за цял живот по законите на Светата католическа църква.
Кати се опита да скрие сълзите си. В гърлото й заседна буца и тя мълчаливо слушаше падре Грегорио:
— И за двама ви ще бъде по-добре, ако вие се върнете в Щатите. Ако ви липсва куража и благоприличието да направите това, живейте в грях с него или сключете граждански брак. Не мога да ви спра. Дадох ви възможност за оттегляне, искам и вие да дадете такава възможност на Рамон — не го привързвайте завинаги към себе си, до което ще доведе венчавката ви в църква.