В магазина беше прохладно. Рамон не забелязваше озадачения поглед на Едуардо, нито любопитните погледи на клиентите, отправени към него още с влизането му в тясното помещение. Взе няколко кутии цигари от близкия рафт и ги отнесе до тезгяха, където двете продавачки обслужваха купувачите. Видя как Едуардо слага кутия с мляко до цигарите и чу тихия му настойчив глас:
— Шегуваш ли се?
Той го погледна в очите и отвърна:
— Не се шегувам.
Лицето на младата хубава продавачка, обслужваща една едра жена, светна, щом видя Рамон. Помоли колегата си да се заеме с клиентката и се насочи към опашката, образувала се зад Рамон и Едуардо.
— Сеньор Галвера — звънко изрече на испански, — помните ли ме? Аз съм Мария Рамирес. Когато бях малка, имах дълги плитки. Вие често ги дърпахте и казвахте, че когато порасна, ще стана истинска красавица.
— И съм бил прав — отвърна той с усмивка.
— Сега съм сгодена за един младеж от Хуан Вега — добави момичето и посегна под тезгяха. Извади голям пакет и усмихнато му го подаде. — Това са кърпите, които сеньорита Конъли поръча за вас. Ще ги вземете ли?
— Добре — кимна той и посегна за портфейла си. — Ти си ми удържала пари само за цигарите, Мария. Колко струват кърпите?
— Сеньорита Конъли вече ги плати със своята кредитна карта — отвърна момичето.
Рамон се опита да изглежда спокоен, когато изрече:
— Трябва да има някаква грешка.
— Грешка ли? Не, не мисля, но все пак ще погледна — отвърна Мария.
Преряза връвчицата на пакета и разгърна бялата опаковка. Върху тезгяха се изсипаха цяла дузина пухкави кърпи. Той видя как всички клиенти се тълпят около него, за да видят по-добре какво е съдържанието на пакета.
— Не, няма грешка, сеньор Галвера — каза в същото време Мария. — Сеньорита Конъли е платила тези кърпи с кредитната си карта, така както плати и за останалите неща, купени от нашия магазин преди седмица. Общата сметка е петстотин долара. Платила е един тостер, кафе машина, чинии, тенджери и тигани, един миксер, кухненски прибори и всичките тези кърпи.
Възрастният мъж, застанал близо до Рамон го побутна многозначително.
— Късметлия си ти, Рамон. Твоята годеница иска да имаш най-доброто. Тя не само е много красива, но и много щедра, а?
— Завийте кърпите — ядосано се обърна младият мъж към продавачката.
Щом видя израза на лицето му, Мария пребледня и започна да придърпва краищата на бялата хартия. — Тук… Тук са сметките за сеньорита Конъли… Така както винаги ги иска — две касови бележки, всяка за половината от платената сума — уплашено заекна тя и му подаде бележките. — Сеньора Алварес ми обясни, че не е необходимо да вадя две касови бележки, освен ако госпожица Конъли не плаща в брой, но аз все пак го направих. — Погледна уплашено към Едуардо, който, чул името на съпругата си, изглеждаше силно разгневен.
Мария бързо бутна пакета към Рамон и прошепна:
— Винаги по този начин. Не съм забравила.
— Сигурен съм, че сеньорита Конъли ще оцени твоята помощ, Мария — високо изрече Рамон и тръгна към изхода. Всички се отдръпнаха да му сторят път.
Селяните в магазина видяха как вратата с трясък се затръшва първо след него, после след Едуардо. Те се загледаха един друг, а по лицата им се четеше тревога и задоволство. Само един клиент остана напълно безразличен към случката, но той беше англичанин и не говореше испански.
Първа проговори Мария. Тя огледа хората около себе си и виновно прошепна:
— Какво толкова направих?
Колегата й сухо отвърна:
— Току-що помогна на сеньорита Конъли повече, отколкото би й се искало.
Възрастният човек, който беше смушкал Рамон и беше изкоментирал щедростта на богатата му годеница, плесна с длани по бедрата си и извика:
— Казвах ви, че Галвера няма представа какво прави онова момиче! Казвах ви! — На обветреното му лице се появи доволна усмивка. Той гордо огледа съселяните си. — Казвах ви, че той няма да се остави една жена да го издържа, та ако ще и да умира от глад. Трябва да й даде да се разбере!
— Ще дойда утре за друга престилка — каза дебелата жена и тръгна към вратата.
— Къде отиваш, Роза? — извика една нейна приятелка зад гърба й.
— Да поръчам молитва в църквата.
— За американското момиче ли? — попита през смях една от дамите.
— Не, за Габриела Алварес.
— И на нея трябва да й се даде добър урок — заяви възрастният мъж.
Когато чу, че Рамон влиза в къщата, Кати стана и си даде вид, че е заета да оправя сламените поставки върху кухненската маса. Странно колко ободряващо й подейства гласът му, когато я повика.
— Ето останалите кърпи, които си поръчала — каза той и подхвърли пакета върху масата. — Продавачката каза, че си ги платила. Кафето топло ли е? — попита годеникът й и взе една чаша.