Кати кимна и се зае да разопакова кърпите.
— Все още не мога да разбера как си успяла да купиш всичко с парите, които ти дадох — отбеляза небрежно Рамон.
— Казах ти, че умея да правя изгодни сделки — весело рече тя.
— Освен това си и невероятна лъжкиня.
Кати рязко се извърна и го погледна. Кръвта й замръзна от страх. Въпреки че гласът му беше спокоен, лицето му пламтеше от гняв.
— Колко от твоите пари си похарчила?
Устата й пресъхна.
— Съвсем малко… Хиляда долара.
Очите му я прерязаха като кинжали.
— Попитах колко!
— Две хиляди долара.
— Посмей да ме излъжеш още веднъж и ще видиш какво ще направя. Първият ти мъж ще ти се стори светец в сравнение с мен! — предупреди я той.
Коленете й се подкосиха от страх.
— Около три хиляди долара — тихо каза тя.
Следващият въпрос я зашемети:
— Защо?
— Защото… не исках да се чувствам задължена да се омъжа за теб.
Лицето му се сгърчи болезнено, тялото му се напрегна до краен предел.
— Утре следобед Гарсия ще те откара до летището. Ще ти връчи чек, с който ще ти бъдат възстановени разходите. Не е нужно да даваш обяснения на Габриела и Едуардо; те вече знаят, че си тръгваш.
Кати едва си поемаше дъх.
— Наистина ли се каниш да ме върнеш у дома само защото съм си позволила да купя някои неща за къщата с моите пари?
— Бях те предупредил да не го правиш.
— И само… Само заради това? Защото… не ти се подчиних? — Тя се чувстваше така, сякаш са й зашлевили плесница. Умът й отказваше да възприеме случилото се. Рамон трябва да беше полудял, мъжът, когото тя познаваше, никога не би постъпил така с нея. Не и заради такава дреболия.
Вдървено тръгна към вратата. Мина покрай него и го погледна с неописуема болка.
— Само заради това — поклати глава Кати. — Недей! — изпищя, когато я хвана и рязко я извърна.
Лицето му беше посивяло от гняв.
— Ти имаш само жадно за ласки тяло и пусто сърце — процеди през зъби. — Нима си мислеше, че желанието ми да притежавам тялото ти е толкова силно, та да приема временния заем, който ми предлагаш, и да го нарека женитба? — Отблъсна я, сякаш се гнусеше от нея, и закрачи към вратата. На излизане се обърна и задъхано рече:
— Ако не осребриш чека, който Гарсия ще ти предаде в рамките на две седмици, ще накарам да изнесат всичко от този дом и да го запалят.
Кати затвори и последния куфар и го отнесе до прага на спалнята, където вече чакаше останалият й багаж. Беше привършила. Не й оставаше нищо друго, освен да легне и да се наспи.
Приседна на леглото и се огледа. Беше искала време. Сега го имаше. Щеше да разполага с целия си живот, за да реши дали е пропуснала неописуемо щастие, или се е спасила от още един кошмарен брак.
Габриела спеше, а Едуардо беше излязъл веднага след вечеря. По време на вечерята цареше напрегнато мълчание. Той се хранеше без да промълви нито дума, а тя, бледа като смъртник, съчувствено се усмихваше на Кати. Самата Кати не можеше да преглъща храната. Упорито отбягваше гневния поглед на Едуардо и безпомощно поглеждаше към приятелката си. Как искаше да се извини на горката Габриела! Когато вечерята приключи, Едуардо отмести стола си, изправи се и отправи убийствен поглед към Кати.
— Поздравявам те — процеди през зъби. — Успя да унизиш един много силен мъж. Дори баща му не постигна успех в това начинание, въпреки че се опитваше, но ти успя!
После се извърна и излезе.
Кати погледна към будилника върху нощното шкафче, когато чу, че входната врата се отваря. Тежките стъпки на Едуардо приближаваха към нейната стая. Тя бързо изтри мокрите си от сълзи страни и се приготви да го посрещне. Когато се приближи към леглото й, Кати гордо вдигна глава.
Той й поде един голям албум с кожена подвързия и студено рече:
— Това е човекът, когото ти направи да изглежда просяк в очите на цялото село.
Кати взе албума.
— Отвори го — нареди Едуардо. — Този албум принадлежи на Рафаел и съпругата му. Те държат да го видиш, преди да си тръгнеш.
Тя мъчително преглътна.
— Имат ли общи снимки с Рамон?
— Не.
Когато Едуардо излезе, Кати отвори албума. Той не беше пълен със снимки, а с изрезки от вестници и списания. Очите й се спряха на първата страница и ръката й затрепери. На снимката се виждаше Рамон. Държеше реч по време на Световния конгрес в Женева, Швейцария.
— Божичко! — прошепна тя. — Мили Боже!
Имаше стотици негови снимки в различни пози и на различни места: докато държи реч пред арабските петролни магнати; облегнал се на стола си по време на международна делова среща; отправил се с дипломатическо куфарче в ръка към самолет, на който беше изписано „Галвера Интернешънъл“…