— Защото все още не си казала единственото нещо, което очаквам да чуя от теб.
Лицето й побеля като платно. Кати затвори очи, отчаяно отпъждайки кошмарните спомени. Опита се да произнесе думите, но гласът й се скъса:
— Аз… Не мога. Не мога да го кажа. Искам, но…
— Катърин! — разтревожено рече падре Грегорио. — Ела, седни тук. — Внимателно я отведе до най-близката пейка и й помогна да седне. После се настани до нея и загрижено я погледна. — Не е необходимо да казваш, че го обичаш, Катърин — промълви той. — Виждам, че е така. Но няма ли най-после да ми кажеш защо за теб е толкова болезнено да го признаеш и така невъзможно да го изречеш?
Извърна пребледнялото си лице към него. Цялото й тяло трепереше.
— Непрекъснато си спомням за последния път, в който трябваше да изрека тези думи — прошепна едва чуто.
— Дете мое, каквото и да се е случило, ти не трябва да го таиш в себе си. С никого ли не си споделяла това свое преживяване?
— С никого — кимна унило тя. — Баща ми щеше да се опита да убие Дейвид — бившия ми съпруг, ако беше разбрал. Докато родителите ми се върнат от Европа, където бяха по онова време, синините по тялото ми изчезнаха, а Ан, тяхната прислужница, се закле, че никога няма да им каже как изглеждах в нощта, когато се върнах в бащиния си дом.
— Ще се опиташ ли да ми разкажеш за случилото се? — внимателно попита свещеникът.
Тя се загледа в ръцете си, отпуснати в скута й. Ако разказът можеше да изличи Дейвид от съзнанието й, тя нямаше нищо против да опита. В началото трудно намираше думи, а после целият й ужас се изля в накъсания поток от пропити с мъка думи.
Щом свърши, се облегна уморено назад. Чувстваше се изтощена, емоционално изцедена от всичко — дори от болката, както с изненада установи. Докато говореше на глас за бившия си съпруг, осъзна, че между него и Рамон наистина няма нищо общо; съвсем нищо. Дейвид беше егоистично чудовище, докато Рамон искаше да я обича, да я пази и да се грижи за нея. Дори когато го обиди и унижи и той изпадна в неописуем гняв, той пак не посегна на нея. Вече беше убедена, че миналото няма да се върне.
Кати погледна падре Грегорио и разбра, че беше прехвърлила целия си товар върху неговите рамене. Старецът беше потресен от чутото.
— Вече се чувствам по-добре — каза тя, за да го успокои.
Падре Грегорио замислено попита:
— Рамон знае ли за случката от онази последна нощ?
— Не. Не можех да говоря за това. А и не мислех, че ме тревожи толкова много. Почти не се сещах за Дейвид.
— Но подсъзнателно си се безпокояла и си се сещала за бившия си съпруг. Иначе просто щеше да споделиш с Рамон подозренията си, че той не е такъв, за какъвто се представя. Не си го направила, защото дълбоко в себе си се страхувала от онова, което ще чуеш. Поради неприятните ти преживявания ти автоматично си приемала, че това, което Рамон крие от теб, е толкова ужасно, колкото и тайната на Дейвид.
Мисля, че ще е най-добре да повярваш в Рамон преди първата ви брачна нощ. Винаги съществува опасност заради миналото да изпиташ отвращение, когато се наложи да влезеш в интимни отношения с бъдещия си съпруг. Той трябва да е подготвен за това.
Кати се усмихна и уверено поклати глава:
— Никога няма да изпитам отвращение, когато съм с Рамон, така че няма място за притеснение.
— Може би си права. Дори и да реагираш със страх към интимностите в началото на брака ви, надявам се, че той има достатъчно опит с жените, за да се справи с проблема.
— Сигурна съм, че има богат опит — с усмивка го увери Кати. Очите на стареца я изгледаха строго и тя побърза да се поправи: — Е, не съм чак толкова сигурна.
Падре Грегорио одобрително кимна:
— Добре е, че си го накарала да почака.
Кати с ужас осъзна, че се изчервява. Падре Грегорио забеляза това и я изгледа над златните рамки на очилата си.
— Или може би Рамон те е накарал да почакаш?
Двамата извиха глави към туристите, които в същия миг влязоха в църквата.
— Ела, по-добре е да завършим разговора си навън.
Излязоха на площада и той загрижено попита:
— Какво мислиш да правиш сега?
Кати прехапа устни и се загледа в магазина отсреща.
— Предполагам, че ще е най-добре да върна обратно всички неща, които съм купила от тук, и да заявя на всеослушание, че Рамон не ми… не ми позволява да ги задържа.
Падре Грегорио отметна глава назад и се засмя.
— Позволение и подчинение… Много окуражаващо звучат тези думи, произнесени от твоята уста — изрече той. — Не мисля, че Рамон ще е съгласен с това. Той не би се съгласил да върне обратно гордостта си с цената на твоята. Но въпреки това можеш да предложиш да върнеш нещата. Това ще го убеди, че наистина се разкайваш.