Кати шеговито го погледна:
— Все още ли мислите, че ми липсват покорство и респект пред чуждия авторитет?
— Искрено се надявам да е така — засмя се отново падре Грегорио. — Както Рамон ме уведоми, той не се нуждае от кокершпаньол.
Усмивката на Кати помръкна.
— Точно сега той не желае да се ожени и за мен.
— Искаш ли да те придружа, когато отидеш да разговаряш с него?
Замисли се, после отрицателно поклати глава:
— Когато влязох в църквата, имах намерение да ви помоля именно за това. Вчерашният му гняв ме изпълни с ужас, а той ме заплаши, че пред него Дейвид ще ми се види светец!
— Рамон вдигал ли е ръка срещу теб?
— Не.
Устните му весело трепнаха:
— Ако не те е ударил след вчерашната ви разправия, сигурен съм, че никога няма да го направи.
— Мисля, че винаги съм знаела това — призна Кати. — Вероятно мисълта за Дейвид ме с карала да се страхувам от Рамон.
Падре Грегорио одобрително рече:
— Животът може да бъде прекрасен, ако му позволиш, Катърин. Но трябва да се научиш да живееш. Човек непрекъснато дава нещо и получава нещо. Лошо е, когато се опитваш само да получаваш, без нищо да даваш. — Старецът се усмихна. — След като вече не се страхуваш, че Рамон може физически да те нарани, предполагам, че нямаш повече нужда от мен.
— Всъщност имам — рече Кати, наблюдавайки Гарсия с крайчеца на окото си. — Мисля, че Рамон строго го е инструктирал да ме отпрати час по-скоро от острова. Имам чувството, че ако изпусна самолета, този човек ще ме напъха в кашон, в лодка или дори в бутилка, само и само да изпълни това, което той му е наредил. Мислите ли, че ще сте в състояние да го убедите да ме върне в дома на Габриела, а също така да го предупредите да не казва нищо на Рамон, понеже съм решила да го изненадам?
— Смятам, че мога да се справя — каза свещеникът, хвана я под ръка и я поведе към колата.
— Такъв надут и самодоволен тип като мен би трябвало да успее да се справи с някакъв си шофьор.
— Ужасно съжалявам за всичко, което съм ви казвала преди — засрамено рече Кати.
Падре Грегорио усмихнато я погледна.
— Човек трябва да притежава склонност да понася търпеливо подобни нападки, след като цели четиридесет години носи расо. Признавам, че след като изрекохте тези думи, сериозно се замислих върху тях и се опитах да реша дали сте права или не.
— Това ли правехте, когато преди малко ви прекъснах с влизането си в църквата?
Лицето му помръкна.
— Ти ме завари в момент на дълбока скръб, Катърин. Видях, че минаваш край площада в колата на Рамон. Вече знаех, че си отиваш. Надявах се и се молех преди това да разбереш какво става в душата и сърцето ти. Независимо от всичко, което каза и направи, аз чувствах, че обичаш Рамон. Да видим сега, дали ще успея да убедя верния Гарсия, че пренебрегването на инструкциите на господаря му ще е само за негово добро.
Когато ролсът потегли към къщата на Габриела, Кати се запита дали не е по-добре да отиде направо при Рамон. Но вероятно той нямаше да се върне в ремонтираната къща поне няколко дни, а Кати нямаше представа къде да го намери. Приятелката й щеше да й помогне.
Понечи да почука на вратата, но тя се отвори. На прага се появи Едуардо.
— Не си ли заминала?
— Не, аз… — започна, но не довърши, защото той я прегърна.
— Габриела ми казваше, че съм си създал погрешно мнение за теб — обясни Едуардо, без да сваля ръка от раменете й. Поведе я към всекидневната, където я очакваше усмихната Габриела. — Каза ми, че имаш достатъчно кураж. Сега ще ти се наложи да го използваш, за да се срещнеш с Рамон… Ще бъде двойно по-ядосан, защото за втори път си пренебрегнала желанието му.
— Къде мислиш, че ще отиде той тази вечер? — храбро попита Кати.
Рамон беше приседнал на бюрото си и безстрастно слушаше Мигел и четиримата одитори, които обсъждаха разгорещено документацията на фалиращата корпорация.
Взираше се през прозореца на кабинета си в Сан Хуан. Видя как един самолет прорязва небето. Знаеше, че това е самолетът на Кати. Очите му го проследиха, докато се превърна в малка сребриста точица и накрая съвсем изчезна от хоризонта.
— Доколкото това лично те засяга, Рамон — обърна се към него Мигел, — смятаме, че няма нужда да обявяваш банкрут. Имаш достатъчно, за да покриеш текущите си дългове. Банките, които са ти отпуснали пари, ще се задоволят с острова, къщите, самолета, яхтата, колекцията от картини и така нататък и ще си върнат парите, като продадат всичко това. Единствените заеми, които ти остават, са за двата недовършени небостъргача в Чикаго и Сент Луис.
Мигел посегна към масата и взе някакъв документ от огромния куп.