— Банките, които са ти дали част от парите за строежа на тези небостъргачи, се готвят да ги продадат на други инвеститори. Тези инвеститори ще спечелят, когато довършат строежите и продадат сградите. За съжаление обаче ще задържат двадесетте милиона, които ти си вложил във всяка една от огромните сгради. Вероятно вече знаеш за това. — Мигел умолително погледна към приятеля си.
Рамон разсеяно кимна.
Зад гърба му се разнесе жуженето на интеркома. Елиз съобщи:
— Господин Сидни Грийн отново звъни от Сент Луис. Много настоява да говори с вас, сеньор Галвера. Той ме ругае и ми крещи.
— Предай му, че съм поръчал да ми се обади, щом се успокои — рязко рече Рамон.
Мигел развеселено се усмихна:
— Без съмнение господинът е уплашен от написаното във вестниците за ниското качество на неговите бои.
Един от одиторите хвърли скептичен поглед към Мигел. Очевидно се чудеше на наивността му.
— Мисля, че господин Грийн е по-скоро разстроен от падането на акциите му на борсата. Преди две седмици акциите на неговата компания вървяха по двадесет и пет долара, а сега са паднал и на тринадесет долара. Това вече е повод за паника.
Мигел се облегна назад.
— Питам се какво ли е станало? — подхвърли той, но млъкна, усетил острия поглед на Рамон върху себе си.
— За Сидни Грийн от Сент Луис ли говорите? — попита един слаб мъж без очила, който седеше на края на дивана. — Това е името на човека, който смята да купи небостъргача в Сент Луис, Рамон.
— Този лешояд! — изсъска злобно Мигел.
Рамон дори не го чу. Болката от заминаването на Кати и натрупалият се в душата му гняв трябваше да се пренасочат. Сидни Грийн беше подходяща мишена.
— Той също така е в борда на директорите на същата банка, която отказа да удължи срока за изплащане на заема, за да мога спокойно да завърша строежа — изрече с нисък, заканителен глас той.
Интеркомът отново забръмча. Рамон натисна копчето, а одиторите започнаха да събират книжата си.
— Сеньор Галвера, господин Грийн е на линията — обяви Елиз. — Казва, че вече е по-спокоен.
— Свържете ме — отвърна той.
Гласът на Грийн заплашваше да взриви цялата телефонна система.
— Копеле! — изкрещя той. Рамон направи знак на одиторите да излязат и кимна на Мигел да остане. — Мръсно копеле, там ли си? — продължи да вика Грийн.
Гласът на Рамон беше спокоен, овладян и заплашителен:
— След като вече изчерпахме темата за произхода ми, ще преминем ли към по-съществени неща, като бизнеса например?
— Нямам никакъв общ бизнес с теб, ти… ти…
— Сид — с измамна любезност произнесе Рамон, — дразниш ме, а когато съм ядосан, ставам много опасен. Дължиш ми дванадесет милиона долара.
— Дължа ти три милиона долара!
— С лихвата са даже над дванадесет милиона. Възползвал си се от моите пари в продължение на девет години. Сега си ги искам обратно.
— Върви по дяволите! — изсъска Грийн.
— Вече съм там — отвърна Рамон. — Но ще повлека и теб, за да ми правиш компания. Смятано от днес всяко забавяне ще ти коства по милион долара на ден.
— Ти не можеш да направиш това, нямаш такова влияние, арогантен кучи…
— Само почакай и ще видиш! — ледено отвърна Рамон и прекъсна връзката.
Мигел нетърпеливо се наведе към него.
— Имаш ли такова влияние, Рамон?
— Не.
— Но ако той повярва, че имаш…
— Ако повярва, значи е глупак. Ако е глупак, ще предпочете да не загуби още един милион днес и в рамките на три часа ще се обади, като междувременно ще е превел парите на моя сметка в банката в Сент Луис.
Три часа и петнадесет минути по-късно Мигел продължаваше да седи в креслото с разкопчано сако и разхлабена вратовръзка. Рамон вдигна поглед от документите, които разписваше, и рече:
— Зная, че не си обядвал. Вече е време за вечеря. Обади се да ни донесат храна от някой ресторант. Ако ще работим до късно, ще трябва да хапнеш нещо.
Мигел вдигна телефонната слушалка и попита:
— Ти искаш ли нещо, Рамон?
Въпросът го наведе на мисълта за Кати и той затвори очи.
— Не.
Мигел се свърза с близкия ресторант и поръча сандвичи. Още щом затвори, телефонът иззвъня отново.
— Елиз вече си е отишла — каза Рамон и вдигна слушалката. За момент мълчаливо се заслуша, после посегна напред и натисна бутона на усилвателя.
Елегантният кабинет се изпълни със сподавения глас на Сидни Грийн:
— … трябва да знам в коя банка.
— В никаква банка — надменно отвърна Рамон. — Занеси ги на адвокатите ми в Сент Луис. — Продиктува имената и адреса на фирмата и добави: — Кажи им да ми се обадят на този номер, когато чекът се озове в ръцете им.