Выбрать главу

Приятелството ни оцеля дори когато плахо ми предложи да ходя с него и аз се съгласих да опитаме, но не се получи. Вкусовете ни бяха твърде различни. Той харесваше операта и Маги Тачър. Аз предпочитах Артър Скарджил и «Джой Дивижън». Той пиеше портвайн, а аз вземах екстази и скитах до четири сутринта, без да мисля за паниката и самосъжалението, в които щях да изпадна по-късно.

Освен това не ме привличаше физически.

Сигурно вече загубих симпатиите ви. Сякаш ви чувам да казвате: «Външността не е всичко», или «Докъде стигна с красавците?», и определено сте прави. Но знаете ли какво ще ви кажа? Аз съм непоправима романтичка, чувствам нужда кръвта ми да закипи и сърцето ми да се разтупти не от паника, а от вълнение, сладост или… бог знае как да го нарека.

А Том бе възпълничък.

Зная, зная, че жена от клуба на изтормозените от диети дебеланки не би трябвало да си търси кавалер с фигурата на Роби Уилямс, но Том бе със значително наднормено тегло. Като какъв би могъл да служи в армията, освен като чувал за баласт, не зная. Може би в разузнаването. Четеше приложна математика и определено имаше остър ум. Но просто не можех да не обръщам внимание на тлъстините му. Допадахме си в духовно отношение, но честно казано, когато си представех себе си в леглото с Том Дръмънд, буквално потръпвах.

Гейл високомерно твърдеше, че виждала вътрешната му красота, но мисля, че това, което виждаше в него, бе наследството от няколко милиона лири и шанса да прекара останалата част от живота си в имението му в Аскът.

В името на подобна цел Гейл бе готова да се примири с десетина-петнадесет излишни килограма.

Когато се сетех за Том, изпитвах известно чувство за вина. Бях прекъснала да поддържам връзка с него след колежа, защото не можех да понеса съжалението в очите му, докато разказвах за провалите си като скулптор. Все още творях, но какъв бе смисълът? Нямаше да стигна доникъде и може би бе време да се откажа. За последен път се бях видяла с Том, когато все още изпращах свои творения до галерии и бях буйна, вироглава и изпълнена с надежда и младежки ентусиазъм. Обядвахме заедно, побъбрихме си и след като изяде три пудинга, Том не ми позволи да платя дори част от сметката.

Десет минути чакахме в проливния дъжд, докато ми спря такси, а когато слязох и предложих на шофьора двайсетачка, той махна с ръка.

— Господинът плати да ви откарам където пожелаете, госпожице — промърмори той.

Запитах се какво ли би казал Том за Шеймъс. Би било чудесно да се допитам до него за съвет. Но със сигурност би ме предупредил да стоя далеч от този мъж. Според правилника на Том «женен» бе равносилно на «мъртъв».

Бе ужасно старомодно същество.

— Ще си лягам — заявих аз и ги оставих да се мъчат да помръднат Бронуен от дивана, за да гледат «Приятели». Бях тотално скапана, а исках на следващия ден да изглеждам свежа и красива. Или би трябвало да кажа — представителна.

Вече бях работеща жена.

Четвърта глава

На следващата сутрин нещата щяха да бъдат различни. Вярвах в това. Не съм толкова безнадежден случай, когато имам добра мотивация.

Навих часовника си за шест и тридесет. Трябваше да предприема тази отчаяна, но необходима мярка и търпението ми бе възнаградено със свободен достъп до банята и тишина в целия апартамент, ако не броях граченето на Бронуен, която явно слушаше «Firestarter»[5] и се опитваше да пее заедно със записа. Поне бе свикнала да ползва уокмена си, когато се прибере от някой клуб в пет сутринта, вместо да ни буди толкова рано с хита на седмицата, усилен до дупка на уредбата.

Тържествувайки, довлякох съненото си тяло до душа и се подложих на принудителна шокова терапия със студена вода. Решимостта ми се изпари за петнадесет секунди. Щом Гейл бе постъпила толкова подло, без угризения можех да открадна малко от скъпия й шампоан «Нексъс». Харесваше ми, защото бе в бяло пластмасово шише, и тя не можеше да драсне чертичка с черна химикалка, за да отбележи докъде е бил, когато го е оставила, както правеше с всичките си парфюми. Проклета скръндза. Удивително бе, че наистина успях да се разсъня, да оскубя веждите си и да обръсна краката си като Пош Спайс, да втрия лосион в кожата си и да изсуша косите си с кърпа, преди да включа сешоара.

вернуться

5

Песен на «Продиджи». — Б.р.