Кийша бе въодушевена.
— О, трябва да го превърнем в събитието на годината. Ще доведа Джорди. И Дийн.
— Дийн, попзвездата? — недоверчиво попитах. Джорди бе вторият водещ на «Ранобудници», от онези телевизионни водещи, които изглеждат толкова чисти, сякаш ухаят на паста за зъби от екрана. А ако дойдеше и Дийн от «Ред Алърт», друго старо гадже на Кийша, в галерията щеше да пристигне цяла армия от «Смаш Хитс».
— Нужна е малко реклама — решително каза Кийша.
— Ще се обадя в «Дейли Мейл», вестниците ще пишат за галерията ви.
— Добре — плахо се съгласих.
— Ще доведа Давина Дарлинг! — предложи Бронуен. — Нали се сещаш, супермодела…
— Наркоманката — промърмори Кийша.
— Която страда от анорексия — добавих.
— Богатата млада ценителка на изкуството — каза Бронуен. — Познавам фотографа Ерик Форчън…
Името не ми говореше нищо.
— Много е нашумял, Алекс, не четеш ли «Фейс»?
— О, да — загря Кийша. — Ще бъде страхотно, Алекс, ще впечатлиш всички и «Сотби» ще ти предложат работа при тях.
— Трябва само да организираш едно фантастично парти — усмихна се Бронуен.
— Какво искаш? — ужасено попита Гордън.
— Специална почерпка. Хапки, малки пици, а… «Креп Сузет» — предложих. Бе пребледнял и стискаше портфейла си.
— Имаш ли представа колко струват тези неща? — гневно изтъкна той.
— Но тук ще дойдат всички звезди — силно преувеличих аз. — Обадих се на най-добрите ни клиенти. Бронуен ще разтръби за проявата.
— Коя е тази Бронуен? — промърмори Гордън. — Слушай, щом си решила да правиш нещо, направи го сама.
— Добре — сърдито отвърнах. — Стига да ми отпуснеш бюджет.
— Сто лири. Включително и за виното — заяви той тържествувайки.
Нямаше да се предам. Изтичах до «Маркс енд Спенсър». Там всичко бе твърде скъпо, така че реших да проверя в «Сейфуейс». Имах късмет. Хванах промоция на ягоди, банани, пушена сьомга, сирене и колбаси. Вината бяха съмнителни, но на доста добра цена и взех испанско, френско, италианско и австралийско, за всеки случай. Никой не би ме упрекнал.
— Не съм сигурна за това, Ал — колебливо каза Кийша, когато се прибрах.
— Какво лошо има?
Бях поруменяла от задоволство.
— Рулото ще се развали до утре. А бананите са леко презрели.
— А ягодите малко смачкани — добави Бронуен.
— Слушайте. Ще замразим всички нетрайни продукти — разпалено споделих намеренията си. — И плодовете ще се запазят, защото ще замразя и тях.
— Ще имат странен вкус — предупреди ме Бронуен.
— Не! Ще направя от специалната пияна плодова салата на мама. Размразяваш плодовете… — Е, не бях сигурна дали е така, но знаех, че ще се получи. — После ги накисваш в бренди за една нощ, за да не личи, ако са малко натъртени. Ще хареса на всички, само захар и алкохол.
Помогнаха ми да нарежа сиренето и деликатесния колбас. Е, изядохме голяма част от тях, но изглеждаха толкова апетитно, как да им устоим? Бях изумена колко хора бяха обещали да доведат момичетата. Може би щеше да бъде толкова претъпкано, че нямаше дори да се видя с Гейл.
— Да пробваме тоалетите си — настоя Кийша. — Какво ще кажете за белия ми кожен панталон и сребристата копринена риза «Джоузеф»?
Тъкмо се чудех какво да облека, когато Бронуен предложи:
— Можеш да вземеш назаем нещо от моя гардероб, Ал.
— Или от моя — каза Кийша с въздишка на неохота.
Но поклатих глава. Щеше да бъде моята вечер. Всичко трябваше да стане така, както аз исках. Бях го планирала. За съжаление, не можех да облека никой от тоалетите, които бях взела в «Карфор» — лоша поличба, — но Том щеше да ме хареса и с бялата ми рокля «Емпорио Армани», която ме правеше с около пет килограма по-слаба в ханша и навярно затова струваше по пет лири на сантиметър. Както и да е, с нея, неутрално червило, с руж и зелени сенки на клепачите за по-драматично…
На вратата се позвъни. Бронуен изтича да отвори, но не беше нейният герой Дан, а Гейл.
— О, здравей — каза Бронуен с тъга.
— Да вземеш забравените си вещи ли си дошла? — попита Кийша. — Оставила си масло за вана в банята.
— Не, не съм дошла да го взема — просъска Гейл. Метна русите си коси и скръсти кльощавите си ръце. — Търся Алекс.
— Е, тук съм — обадих се аз.
Кийша се засмя, но на Гейл никак не й бе смешно. Хвърляше ми убийствени погледи, както мама преди време, а повярвайте ми, в такива моменти не бихте искали да застанете срещу нея.
— Стой далеч от гаджето ми! — изкрещя тя. — Предупредих те!