В този момент вратата се отвори широко и залитайки, влезе Бронуен, пияна до забрава.
— Жждравей, Алекшш… жжнайш к’во, хванах го с друга, шибаното копеле. Грожжна кучка… о, добър веш-шер, гошпожо Уайлд, радвам шш… да ви видя.
Гейл играеше доста грубо. Мама остана два дни и превърна живота ми в истински ад. Думата «срам» липсваше в речника й.
— Стига, Кийша, не можеш да излезеш гримирана така. Не се обаждай, Алекс, Кийша е сложила толкова грим, че прилича на клоун.
— Къде е колекцията ми от списания НМЕ[20] — попита Бронуен след първия кошмарен ден.
— А, онези грозни стари хартии ли? — нехайно попита мама. Всекидневната ни вече бе стерилна като операционна зала. — Изхвърлих ги.
— Какво сте направили?… — любезно попита Бронуен.
Мама бе невъзмутима.
— Изхвърлих ги, скъпа. Не бива да се държат толкова леснозапалими неща в един апартамент.
— Събирах ги от дванадесетгодишна — въздъхна Бронуен.
— Е, крайно време е да пораснеш. Нищо чудно, че младият ти приятел е предпочел друго момиче. Никой не харесва мъжкарани. Виж Алекс.
— Какво да види?
— Че си стара мома. Не можеш да го отречеш.
Молех й се на колене да си тръгне и най-сетне се съгласи, след като конфискува костюма ми с панталон «Джоузеф».
— Женствените дами не ходят с панталони, скъпа.
Спря се, за да напомни на Кийша, че мъжете харесват дълги коси, и отново да ме предупреди, че ако се изпреча на пътя на Гейл, ще трябва да напусна това жилище.
Бих я пратила по дяволите, но ми бе майка. А на двадесет и седем години, все още бях зависима от родителите си. Без мама това, което ме очакваше, бе «добре дошла в бордея при Криспин».
Не е ли удивително? Точно когато човек си мисли, че не би могло да стане по-лошо, в живота му настъпва срив.
— Не очаквай повече помощ от нас — мрачно каза Бронуен. — Дъщеря на психопатка.
— Да, ти я доведе тук — добави Кийша.
Двете се суетяха и избираха малки секси рокли. На Кийша бе доста оскъдна «Мак», а Бронуен си бе накупила «Шу Умера». Опитах се да запазя спокойствие. Имах два часа на разположение, за да приготвя и откарам почерпката. Гордън вече бе изпаднал в паника и се обаждаше толкова често, че се наложи да оставя слушалката вдигната.
— О, моля те, остави ме на мира. Трябва да направя прическата си — изскимтях. Лицето ми бе бледо и измъчено, очите зачервени, а чорапогащите с бримка.
— Е, добре, аз ще се заема с плодовата салата — отстъпи Кийша.
Критично огледах продуктите.
— Струват ми се недоразмразени.
— Ще ги стопля — обеща тя. — Ти се стягай.
Влязох в банята и започнах да се боря с ужасния си вид. Точно в средата на брадичката ми бе излязла пъпка от напрежение. Бързо я прикрих с шест пласта фон дьо тен и все пак си личеше. Все едно.
— Задоволи се с това, което имаш — задъхано си казах. Успях да загладя повечето недостатъци на кожата си, но малко изкривих очната линия, а бе от трайната, която се почиства трудно. Мамка му. Пред очите ми танцуваха видения на Гейл, сияеща от свежест.
— Сиренето е малко твърдо — извика Бронуен.
— Сложи го в микровълновата.
Грабнах дългата си бяла рокля «Армани», която ме вталяваше, а не бих могла да искам нищо повече. Бе дълга до глезените ми и реших, че мога да не слагам бельо под нея. Би било кошмар ластиците на бикините ми да изпъкват, а исках да бъде най-съвършената, най-страхотната вечер.
Репутацията ми зависеше от това.
Тридесет и четвърта глава
Слепешком се метнах в едно такси и тръгнах към галерията. Колата бе малка и вътре вонеше на разлята бира и стари фасове, но какво от това, струваше ми се голям лукс.
Бронуен и Кийша щяха да донесат почерпката по-късно. За щастие, този път нямаше да чакам Кийша да се приготви. Освен че винаги искаше моето шоколадче, другият й най-лош навик бе да се бави. Сменяше грима и роклята си по петдесет пъти, а сакото най-малко по три. Когато кажеше, че е готова да тръгваме, знаех, че ще й бъде нужен още половин час, за да стигне от огледалото до вратата.
Обичайната ми реакция бе да се мотая в коридора и да повдигам и свалям чантата си, но явно нервниченето ми й доставяше удоволствие и нарочно започваше да действа още по-бавно. Правилната постъпка в такива моменти бе човек да грабне «Вог» и отегчено да го запрелиства. Тогава веднага ставаше припряна и подканваше другите да се размърдат.