— Тук грешиш, това е направо кражба — заяви Том. — Мога ли да седна? Намира ли ви се някакво кафе?
— О, разбира се, заповядай — отвърна Бронуен.
— Сега ще включа машината, имам ямайско «Блу Маунтин» — каза Кийша, което според мен бе напълно безсмислено. И двете имаха приятели и твърдяха, че мразят хората от английската висша класа, така че защо им бе да се подмазват на Том?
— Добре.
— Никога не съм виждал толкова сполучлива скулптура. Гейл е като жива.
— Е — промълвих с раздразнение, — гледай на нея като на своята джобна Гейл, винаги в съблазнителна поза, с развети коси. Можеш да я носиш със себе си навсякъде и когато оригиналът не е до теб, да я целуваш. «Лека нощ, джобна Гейл!» А когато се чудиш дали да си поръчаш за обяд пица с натурално козе сирене или някакъв зеленчуков буламач, препоръчан от нея, да я изваждаш и да питаш: «Какво мислиш, джобна Гейл?» Тя е също като истинската Гейл: не казва нищо интересно и никога не качва нито грам.
Том ме изгледа с явно изумление.
— Все още ли сте скарани, Алекс? — попита той.
Свих рамене и наведох глава, още по-съкрушена. Откъде му хрумна? Очевидно бе откъде, но да призная, че е така, би било все едно да облека тениска с огромен надпис: «Ревнувам».
— Навярно толкова се срамува заради мен, че едва ли някога ще ми проговори — казах аз.
Том се засмя. Господи, имаше толкова възбуждащ смях.
— Нарече те с доста обидни имена. Забрани ми да се виждам с теб.
— Но все пак си дошъл тук — изтъкнах.
Том сви рамене.
— Не обичам да ми нареждат какво да правя. О, благодаря, Кийша, чудесно кафе. Впрочем исках лично да се погрижа да получиш чека.
— Можеше да го изпратиш по пощата.
— Е… Гейл спомена, че скоро се изнасяш от тук.
— Ясно — равнодушно казах аз. — Е, истина е. Ще осребря чека ти и ще замина за Австралия.
— Така ли? — тревожно попита Том. — Тъкмо те открих отново, не можеш да избягаш от мен по този начин.
— Мога да постъпя както поискам — заявих с огорчение. — Жените сами управляват съдбата си.
— Но ще загубя един от най-добрите си приятели — възрази Том.
Пронизах го с поглед.
— Аз съм просто сестрата на момичето, с което живееш. А и имам предостатъчно приятели, благодаря.
— И гаджето ти Гордън, разбира се — саркастично отбеляза той.
Спомних си за откровеното флиртуване на Гордън с русокосия младеж.
— Връзката ми с Гордън не е твоя работа — гордо заявих.
— Защо се държиш така ужасно, Алекс? — сърдито попита Том. Обикновено аз си задавах този въпрос хленчейки, а той го изкрещя в лицето ми, сякаш все още бе в армията и говореше на редник, чиито обувки не са добре лъснати.
— Как се държа? — сопнах се и грабнах чека, преди да е размислил. — Просто нямам нужда от подкрепата на още един мъж, Том. А и Гейл не би одобрила това.
— Кой дава пет пари дали Гейл одобрява? — каза Том. — Проклет да бъда, ако отново допусна да ми се изплъзнеш.
— Е, тогава започни да скубеш косите си — изръмжах.
— Не можеш просто да изчезнеш. А работата ти в галерията?
— Каква галерия — засмях се аз. — Всичко е изгоряло, мокро и изпотрошено… а помощник-управителката се появи гола на трета страница на вестниците.
Том се усмихна.
— На мен ми се стори доста забавно. Особено ми хареса последната част.
— Е, винаги си искал да ме видиш гола — предизвикателно отбелязах.
Той повдигна вежди.
— Така е. И не бях разочарован.
— Какви ги говориш? — изкрещях.
— Истина е — спокойно отвърна Том. — О, хайде, Алекс, отлично знаеш, че това би допаднало на всеки нормален мъж.
— Хм — промърморих аз. — Е, можеше да се обърнеш.
— Не бях длъжен. А Гордън не прояви особен интерес.
— Е, добре — казах след кратка пауза. Не можах да измисля остроумен отговор. — Уморена съм и имам месечно неразположение, така че, ако нямаш нищо против, остави ме на мира да си почина.
— Но трябва да ти кажа още толкова много неща — възрази Том.
— Няма какво повече да си говорим — категорично заявих. — Благодаря за чека и довиждане. — Станах и гневно закрачих към банята. — Ще вляза да измия косата си.
— Преди малко си я измила — каза Том и посочи към кърпата на главата ми.
— Е, може би — надменно отвърнах аз, — но ще си направя… маслена баня. Предай много поздрави на Гейл следващия път, когато я заведеш да гледате «Гаврош».
— Алекс! — извика Том и скочи на крака. — Почакай! Трябва да ти кажа нещо.