Целувката му ме замая и напълно забравих за състоянието на носа и фон дьо тена си. Не можех да мисля за дъха си, за тлъстините на задника си и евтиния сутиен, чиято презрамка се подаваше през деколтето ми. Мислех единствено за Том и неустоимите му, леко напукани устни, които всмукваха моите. Целуваше ме така страстно и настойчиво, че ме накара да се почувствам красива и желана. В зърната ми нахлу кръв. Станаха твърди и чувствителни и изпъкнаха под ризата. Усетих топлина между бедрата си, която се разпростря по кожата на цялото ми тяло като вълни по водна повърхност, когато падне камъче. Устните ни ставаха все по-трескави и ненаситни, а когато неговите се откъснаха от моите, не съжалявах, защото обходиха цялото ми лице, затвориха очите ми, докоснаха върха на носа ми и се плъзнаха надолу към брадичката ми. Обсипаха шията и меката част на ушите ми с нежни целувки, от които ми се зави свят и ме завладя неудържим копнеж.
— Извинявай, Алекс — задъхано прошепна Том и се отдръпна от мен. — Не можах да се сдържа.
— Но аз го исках — отвърнах.
Изглеждаше смаян. На лицето му се изписа радост и изненада.
— Мислех, че ме мразиш — каза той.
Не можех да говоря и само поклатих глава.
— Алекс! На сватбата се държах като кръгъл идиот. Само при мисълта за връзката ти с онзи негодник Шеймъс ми се повдигаше. Разбрах, че ти е налетял, но бях толкова наранен, че просто избухнах. Не можех да се овладея, исках да ти го върна, да страдаш колкото мен.
— О, Том, толкова съжалявам, насърчавах Снежанка…
— Нищо подобно. Алекс, ти си твърде невинна, за да прозреш истинската й същност. Вината е изцяло моя. На мен всичко ми бе ясно от самото начало… реших, че е по-добре да постъпя като джентълмен и да запазя тайната й, за да не й попреча да изгради нов живот. Ако бях действал, нямаше да се случи. Бях твърде боязлив и се опитах да обвиня теб, а после толкова съжалявах за това, което ти причиних, че не знаех какво да правя със себе си. — Дълбоко си пое дъх. — Постъпих като ужасен гадняр.
— Не, не е така! — възразих.
— Напротив — каза Том. Изглеждаше истински засрамен. — Аз… използвах сестра ти. Е, не беше толкова долно. Казвах си, че е привлекателна и красива, което никой не може да отрече — припряно заговори той, но с тон на човек, който не я намира за такава, — и че щом нямам никакъв шанс с теб, мога да опитам късмета си с Гейл. — Вяло прокара едрата си ръка през косите си. — Скоро разбрах, че нещата няма да потръгнат. Толкова сме различни. Вкусовете ни са различни. Не се смеехме на едни и същи неща и просто нямаше искра. Опитвах се да прикривам чувствата си, като й купувах все по-скъпи подаръци, но истината бе… отказвах да я призная и пред себе си… че излизах с нея, за да имам поводи да се виждам с теб. Отбивах се в апартамента ви при всяка възможност. Бях отчаян, когато се скарахте и тя се изнесе. Знаех, че трябва да сложа край, но ми хрумна първо да се опитам да те убедя да се срещаме като приятели. Онази вечер в галерията взех окончателно решение. Ти беше толкова уплашена и смешна, изглеждаше прекрасно, а когато бе гола…
— Мокра — поправих го.
— Е, добре, мокра… имаш най-прелестното тяло, което съм виждал.
— А Гейл?
— Гейл? — промърмори той. — Алекс, никога не съм я виждал гола. Съжалявам, но сестра ти ми се струва твърде слаба. Не че искам да я обидя.
«О, никой не би ти се разсърдил».
— Вечерта, когато й казах, че скъсвам с нея, тя го прие доста тежко. Боях се, че ще ме упрекваш, защото имаш пълното право.
— Това ли искаше да ми кажеш?
— Да. — Сви рамене. — Но ти отказа да ме изслушаш и предположих, че някой вече ти е казал и си ми толкова ядосана, че затова избяга.
Глуповато се захилих. Исках да му се усмихна нежно, но не можах да скрия радостта, която ме обзе. Бях се чувствала толкова щастлива само веднъж в живота си, като дете, когато очаквах коледната утрин с такова нетърпение, че не мигнах през цялата нощ.
— Избягах, защото не можех да понеса това, че живееш с Гейл. И заради срама.
— Няма от какво да се срамуваш — задъхано ме увери Том. Очевидно бе, че е възбуден. Бе невероятно мъжествен.
Изведнъж в мен отново пламна желание.
— Обичам те, Алекс — каза той. — Толкова много, че искам да бъда с теб още сега. Какво ще кажеш да си легнем?
— Да — протегнах ръце към него, — моля те.
Тридесет и девета глава
Понесе ме на ръце, сякаш тежа колкото Кейт Мос.
— Ще получиш херния — казах аз и страните ми поруменяха от щастие. Това още повече ме възбуждаше. Съжалявам, но бях имала връзки само с изнежени романтици като Джарвис Кокър. Да бъда с мъж, който с лекота ме носи на ръце, да усещам мускулите, които трептят под кожата му…