Събудих се преди него. Единственото, което исках, бе да лежа и да вдъхвам от аромата му. Том спеше до мен и можех да се взирам колкото искам в тъмните му мигли и строгите му устни. Обзе ме нежност, каквато изпитвах, когато видя бебе в количка.
Но в живота няма хепиенд, нали? Всичко, което вечерта бе избледняло в съзнанието ми, сега ме връхлетя. Гейл. Той ми бе казал, че е приела раздялата им тежко. Как можех да й причиня това? Макар и непоносима, Гейл бе моята малка сестричка.
Том отвори очи и ме погледна.
— Сънувах най-хубавия сън в живота си — каза той. — Или си истинска?
Напрегнах волята си.
— Том, трябва да поговорим.
Надигна се и въздъхна.
— По дяволите. Най-страшните думи след «погледни зад себе си».
Усмихнах се.
— Или «майка ти е на телефона».
— Мога ли поне да закуся? — попита Том. — Осъденият на смърт има право да се нахрани добре, нали?
Кимнах и влязох в банята. Бях се зарекла да не плача повече. Не знаех какво става с мен. Сякаш някой бе развъртял кранчето на емоциите ми до край. Нямах оправдание, намирахме се в Англия, а не в шоуто на Рики Лейк. Освен това, когато плача, носът ми става червен като на Рудолф. Скаутите от Дартмур биха могли да го използват вместо фенер.
Гейл. Том бе казал, че го е приела тежко. Толкова тежко, че му бе хрумнало, че съм избягала от съчувствие. Бях полудяла от ревност, въпреки че не бях ходила сериозно с Том. Изоставена заради собствената си сестра?
Това не бе всичко. А картината, която бях съсипала? Може би срещу мен бе заведено дело за милиони. Бях станала за посмешище в Лондон. Нямах работа… със сигурност можех да считам договора си с християнската библиотека за прекратен.
Разбира се, Том притежаваше милиони. Но дори ако не бе историята с Гейл, не бих могла да искам от него да ме издържа. Знаех, че някои жени не виждат нищо нередно в това и ги смятам за късметлийки, но още от съвсем малка знаех, че не бих могла да живея като тях. Бях създадена за любов и майчинство, или поне така се надявах, но и за… какво друго? «За слава», мислех си някога. А сега бих се задоволила със самоуважение.
Трябваше да мога сама да се грижа за себе си, преди да позволя на Том да се грижи за мен. Колкото и да го обичах, ако кажех: «Добре, скъпи, ти ще работиш, а аз ще възпитавам децата, това ще бъде работата ми», щях да започна да изпитвам негодувание срещу него и дори срещу децата ни.
О, чуйте ме, след един любовен сеанс вече се виждах омъжена, с три деца.
Но нямаше да стане така.
Облякох се, сложих малко фон дьо тен и слязох на долния етаж. Изведнъж къщата бе станала приятно топла, а от кухнята се носеше апетитен мирис на цвърчащ бекон.
— Поправих парното — каза Том. — Нали обичаш бекон с домати?
Обзе ме тъга.
— Том, онова, което се случи между нас, бе прекрасно…
— … но? — отегчено каза той. — Зная, че има някакво «но», Алекс. Каквото и да е, няма да го приема. Мисля, че снощи всичко беше наред.
— Първо, унищожих картина на Джаксън Полак — започнах аз. — Сигурно дължа на Гордън милиони лири.
Изражението на Том бе неразгадаемо. Просто сервира закуската и започна да налива чай. Господи, бе толкова съвършено. Ние двамата в домашна обстановка. «Не плачи отново, Алекс, за бога.»
— Само един проблем.
— Да не споменаваме, че галерията изгоря заради мен.
— Продължавай. Чай?
«Чай?» Нима наистина бе казал това? Опитвам се да му обясня, че за нас няма бъдеще, а той ми предлага чай.
— Чист, без захар — отвърнах малко сърдито. — Второ, всички ме видяха гола и станах за смях.
— Моята реакция нямаше нищо общо със смях — многозначително сподели той.
Изчервих се, но припряно продължих. Ако отново намекнеше за секс, скоро щяхме да се озовем горе и дявол знае какво щеше да последва.
— Вече нямам работа, напълно се провалих във всичко, и затова точно сега не мога да се обвържа с никого.
Том остана мълчалив за миг, а после се усмихна. Знаех, че винаги е бил оптимист, но ми се стори нелепо.
— От какво си толкова доволен?
— Просто ти се радвам — каза той. — Алекс, не си се чувала с Гордън, нали?
— Не беше нужно — мрачно отвърнах. — Знаех какво ще ми каже.