Мелани увери възрастната жена, че тя самата след ден или два ще замине за Монмаут и лично ще предаде писмата.
— Тогава всичко е наред — възкликна сияеща хазяйката на Куитманови. Отиде до писалището, намери писмото, което Мелани беше изпратила, донесе го и й го подаде.
Естествено нищо не беше наред. След като имаха такава голяма преднина, сега вече бе изключено предупреждението да настигне Лопес и неговите хора. На Мелани не й оставаше нищо друго, освен да чака известие за предстоящата катастрофа.
Не беше излъгала, като каза, че има намерение да се върне в Натчес. Роланд още преди седмици я беше накарал да обещае, че след неговото заминаване заради собствената си сигурност няма да остане дълго в Ню Орлиънс. Лятната горещина бе почти непоносима, а още по-непоносими бяха честите дъждове, след които градът потъваше в гъсти изпарения. Един параход, който пристигна от африканския бряг, докара жълтата треска и се носеха слухове, че в ирландската част на града тя се разпространява със страшна бързина. В Гринлия на верандата щеше да духа бризът, а листакът на дърветата, в чиято сянка се крие къщата, щеше да шумоли. В градината щяха да цъфтят маргаритите и лилиите. Като чака лоши новини, по-добре да бъде в Гринлия, там щеше да ги понесе по-леко.
Единственото, което възпираше Мелани да не се втурне презглава в приготовления за заминаването, беше едно известие от свекърва й. Мадам Колийн Антоанет Дюбоа искаше да я посети следобед, за да обсъди с нея някои въпроси, засягащи и двете. Да се срещне с тази жена в момента беше последното нещо, което Мелани желаеше. Мисълта за нейното съществуване досега й бе донесла само тревоги, а накрая — почти скандал. Наистина, след първата си среща въпреки всичко те се бяха разделили приятелски, но Мелани не искаше да я вижда повторно, особено сега, като знаеше, че може косвено да се окаже виновна за смъртта на нейния син. Но нямаше как да откаже. Тя ядно започна да се приготвя за посетителката си.
Неочаквано се улови, че полага особени старания. Накара да почистят салона, да избършат прахта и да сложат цветя, да пометат галерията и стълбата. Естествено ще сервира чай, а Глори ще изпече сладкиш и ще приготви няколко от нейните вкусни плодови тортички. Мелани трябваше да си измие косата, да намаже с крем ръцете си, да изпили ноктите си и да се погрижи да бъде изгладена и приготвена следобедната й рокля от бял воал със сини незабравки.
В последния момент, когато тъкмо започна да се облича, Глори се втурна в спалнята, за да й съобщи, че вече почти нямат чай.
Мелани провери сама и нададе отчаян вик. Чаят едва щеше да стигне за една чаша, да не говорим за пълна кана. През последната седмица беше толкова горещо, че тя не беше пила вечерната си чаша чай. Заради това не беше забелязала, че е на привършване. Не можеше да не предложи нещо на гостенката си. Не й оставаше друго, освен да изпрати Глори за пресен чай.
Глори вече тръгваше да излиза, когато Мелани се сети за нещо друго. Придържайки отпред пеньоара си, изтича от спалнята в салона, а оттам на верандата пред къщата.
— Глори! — извика тя и се наведе през парапета. — Виж дали няма да намериш и лимони!?
Тя самата пиеше чая без лимон, но много хора го пиеха така. Една артистка, която винаги е готова да възприеме екзотичните новости, може би ще очаква към чая да се сервира и лимон.
— Да, мис Мелани, ще потърся — рече Глори и продължи нататък.
Мелани погледна след нея и й се дощя Глори да не бърза толкова в тая горещина. Щеше да й извика още веднъж, ако мислеше, че ще има някаква полза. Тъй като беше посветила камериерката в истинската самоличност на жената, която щеше да дойде на гости, Глори се стремеше колкото Мелани, ако не и повече, да направи добро впечатление. Добре, че нямаше нужда старата жена да тича чак до френския пазар. Няколко пресечки по-надолу имаше магазин, който предлагаше такива деликатеси.
Когато Мелани се отдръпна от парапета, за да влезе вътре, движение в къщата отсреща привлече вниманието й. На вратата на горния етаж стоеше мъжът, който живееше с квартеронката. След връщането на Роланд през пролетта той подозрително се спотаи. Тя вече беше започнала да се надява, че е напуснал метресата и детето си. Сега се изясни, че за съжаление не са имали това щастие.