— Малка мръсница! — изръмжа мъжът, който се пипна по лицето и се втренчи в кръвта по пръстите си. Хвана камшика по-здраво и се втурна след нея.
Една статуетка от оникс, която представляваше нимфа и сатир, се стовари в ребрата му. Статуетката отхвръкна на пода, а той със стон притисна ръка върху улученото място. После скочи с жаден за убийство поглед в жълто-кафявите си очи.
Камшикът я удари тъкмо когато хвърляше втора статуетка. Вряза се през плата на пеньоара й и Мелани простена от болка, а оръжието й не улучи целта си. Машата беше наблизо. Тя я грабна, размаха я с две ръце и я насочи право към главата му. Той вдигна ръка и парира удара. Когато тя замахна втори път, вдигна камшика и той изплющя по ръцете й. Въпреки ужасните болки тя нанесе удара и с удоволствие чу трясъка, с който машата се стовари върху черепа му. Но нейната сила стигаше само колкото да го накара да побеснее. Извън себе си от ярост, той изтръгна машата и я заудря с камшика. Мелани се извиваше и се опитваше да запази лицето си, олюлявайки се назад. Болките бяха непоносими, но не можеше да направи нищо, за да се защити от парещите удари. С ужас чу как пеньоарът на раменете й се разкъсва, чувстваше как влажната кръв се стича по ръцете и гърба й. Повдигна й се. Побиха я студени тръпки, коленете й омекнаха.
Като през мъгла го видя наведен над нея, почувства ръцете му по пеньоара. Той го разтвори със замах, за да открие гърдите й с розовите зърна, които се бяха свили от болка. Дръпна пеньоара й от раменете, но остави ръцете в ръкавите, за да ограничи движенията й. После пусна камшика и я притегли към себе си. Ръцете му грубо мачкаха плътта й и я огъваха назад.
Вонящият му дъх я блъсна в лицето. Лигавите му устни се плъзнаха по бузата й и потърсиха устата й. Но когато болката заглъхна, съзнанието й отново се проясни. Тъй като той беше сигурен, че я е укротил, хватката му се беше разхлабила. Мелани се отпусна назад, сякаш припада. Когато в триумфа си той се захили ехидно, тя го удари с коляното си между широко отворените крака. Дъхът му спря и тялото му се сви, в този миг тя се отскубна и избяга, макар че пеньоарът й остана в ръцете му.
Машата лежеше на пода. Когато видя накъде се насочва, той се спусна към нея. Двамата заедно се хвърлиха върху оръжието. Мелани загуби равновесие. Мъжът остави машата, обви ръка около кръста й и я дръпна към канапето. Хвърли я на него и така натисна гърдите й с коляно, че дъхът й секна. Хвана я за едната китка, за да не може да се защитава. После я удари в лицето. Докато тя лежеше зашеметена, пръстите му се впиха в ръката й, а другата му ръка се пъхна между краката й. Тя със стенания се бореше да си поеме въздух, а той сумтеше и я мачкаше по корема. За момент спря и погледна победоносно голото й тяло, проснато под него. После се наведе да вдигне камшика.
Мелани го наблюдаваше замаяна, видя как той се изправи, съзря жестоката усмивка, изкривила ъглите на устата му, когато си избираше мястото, където да отбележи първата от кървавите резки, с които я беше заплашил още преди месеци. Провери още веднъж гъвкавостта на камшика, преди да го вдигне над главата си бавно и съсредоточено.
Мелани нито за миг не помисли да се предаде. Никога повече мъж нямаше да я докосне или вземе против волята й. Тя се изтърколи от канапето и се хвърли в краката на мъжа. Удари го под коленете и той се строполи на пода. Тя изпълзя на четири крака, но преди да избяга, той я улови за косата. Завъртя ръка и здраво я дръпна. Сълзи бликнаха от очите на Мелани, докато се извиваше и мяташе, но въпреки това той продължаваше да я придърпва под себе си. Беше извил едната й ръка на гърба, а другата притискаше с острите си лакти към пода. Краката му се вкопчиха, а мъжката му сила се притисна към хълбока й. Във виолетово-сините й очи блестеше ярост, когато погледна към него и видя как спуска оголените си зъби към треперещата й гръд.
— Хенри! Недей!
Викът дойде от отворената врата, където, олюлявайки се, стоеше една жена. Метресата на мъжа. Тя удари с две ръце любовника си, отскубна го от Мелани и го блъсна настрана.
Той се подпря на лакът и я изгледа свирепо.
— Изчезвай, мърло! С теб ще се разправям по-късно.
— Не! Няма да направиш това, Хенри! Ти си моят мъж и аз не позволявам — Тя изтича отново до него и го задърпа за ръцете.
Мъжът сви ръка в юмрук и я удари в корема. Квартеронката падна назад, сгърчи се и притисна ръце към корема си, стенейки.