— Бихте ли ми казали коя е стаята на мистър Роланд Донован?
Мелани се приближи до мъжа, но предпочете лицето й да остане в сянката. Стоеше, изпъната като струна, и стискаше дръжката на пистолета толкова здраво, че пръстите й изтръпнаха.
— Май че сме много надути, а? — подигравателно каза мъжът. — Фукаш се със скъпите си парцали, ама това няма да ти помогне. Донован не си е в стаята.
От дългогодишния си опит с прислужници Мелани знаеше, че в този момент трябва да прояви твърдост.
— Тогава просто ще почакам — отвърна тя с възможно най-студения тон. — Коя е стаята?
Мъжът сви устни и посочи с главата.
— Вратата точно отсреща, но ти казвам, че си губиш времето. Както се налива с уиски, ще бъдеш доволна, ако все още може да се държи на краката си, а иначе за нищо няма да го бива!
Тръпки полазиха по гърба на Мелани от ехидните подмятания на мъжа, но думите му не отслабиха ни най-малко нейната решителност. Тя бързо изтича до вратата, която й беше посочил, и поиска да я отвори.
— Заключена е — установи тя, обръщайки се към него.
— Ти какво очакваше? Не ти ли е дал ключ? Може би хич няма да му хареса да те завари в леглото си?
Със стиснати устни Мелани извади портмонето си от джоба и взе от него сребърен долар.
— Бъдете така добър и отключете вратата — каза тя. Наподобявайки един жест на дядо си, който беше наблюдавала твърде често, тя хвърли монетата на мъжа, за да не се приближава до него.
Той я улови, плю върху нея и я разгледа с присвити очи на мъждивата светлина.
— Бога ми, ти май наистина гориш от нетърпение? Чудя се само дали Донован ти плаща или обратното.
Мелани не отговори. Тя отстъпи една-две крачки, докато мъжът пъхна ключа в ключалката, превъртя го и се отмести. Нарочно хвърли втората монета толкова далеч, че да не може да я улови. Щом той се затича да я вдигне, тя влезе в стаята и затвори вратата. В следващия миг отново чу щракането на ключа. Тя рязко се обърна, сграбчи дръжката на вратата и я натисна, но беше вече късно. Бяха я заключили в стаята.
Внезапно се паникьоса и заблъска по вратата. Когато отвори уста да извика, здравият й разум надделя. Какво значение имаше това? Ако Роланд намереше вратата незаключена, може би щеше да се усъмни и да се запита кой ли е в стаята му. Сега ще му се наложи да отключи, за да влезе. Няма да предугади нищо лошо. По-късно, когато приключи с това, за което беше дошла, щеше да вземе ключа от трупа му.
В стаята беше студено и тъмно като в гробница. Спря за миг, докато очите й свикнат с мрака. Вратата на къщата отсреща се отвори и през прозореца влезе малко светлина. Това, което видя пред себе си, беше истинска кочина. Под печката имаше камари пепел, леглото не беше оправено, смачканата покривка висеше от единия край. Подът беше застлан с мръсен килим, чиито шарки вече не личаха. Пожълтели пердета с умрели мухи висяха на прозорците, мрежа против комари се спускаше от тавана над леглото, но сега беше вързана високо поради зимния сезон. Освен разнебитеното легло, което се крепеше на четири подпори, в стаята имаше още само един скрин, чието най-долно чекмедже липсваше, един гардероб и мръсна табуретка със скъсана тапицерия до леглото.
За миг видът на тази стая смая Мелани. Ако Роланд Донован се беше върнал от Калифорния като богат човек, защо живееше в такава обстановка? Но когато през тънките стени до нея стигна шумът на строшено стъкло, последван от пиянски смях и пронизителен писък, тя вече знаеше отговора. Несъмнено това беше компанията, която му подхождаше.
По всичко личеше, че е минало доста време, откакто мъжът, когото търсеше, беше напуснал стаята. Кога ли ще се върне? Беше вече късно, наближаваше полунощ. Ами ако не се върне цялата нощ? Какво ще прави тогава?
За това идеше да мисли, като му дойде времето. Трябваше ли да го предупреди и да му каже какво възнамерява да направи? Така беше най-добре. Той би трябвало да разбере защо ще умре. Ако тя беше мъж, щеше да му даде шанс да се защити. А може би и като жена трябваше да направи същото? Заслужаваше ли си? Можеше ли да рискува? Той беше силен, опасен противник и щеше да се защитава много добре. В плановете й не влизаше да бъде победена от него. Щеше ли да стреля той срещу жена? Тя нямаше представа, но все пак беше по-добре да не позволява нещата да стигнат дотам.
Този отвратителен дребосък с ключовете! Той си беше помислил, че причината да чака в тази стая е съвсем друга. Разбира се, това беше близко до ума. Онзи сорт жени, които се промъкват тайно в спалнята на някой мъж, се срещаха тук далеч по-често, отколкото истински дами. Или не? Чувала беше слухове за отегчени съпруги, които слизали в подножието на хълма, когато съпрузите им пътували по служба надолу по реката или посещавали своите плантации. Хлое й беше разказала за една млада съпруга, която имала някаква история с един картоиграч. А преди няколко години едно момиче от добро семейство избягало с един войник и било изгонено от богатите си родители, след което било изоставено и накрая свършило в един публичен дом в подножието на хълма. Мелани, която от седем години водеше домакинството на дядо си, надзираваше робите му, посредничеше при спорове, когато се касаеше за това, кой с кого да се събере и кой за кого да се ожени, и помагаше на жените при раждане, много добре знаеше каква е разликата между положението на жените, които живееха в подножието на хълма, и на онези, които живееха горе. Мисълта, че портиерът на хотела, ако той действително изпълняваше тази длъжност, не можа въпреки обстоятелствата да разбере от пръв поглед към коя от двете категории принадлежи тя, разтревожи Мелани.