— Да, но още не знаем много — отвърна тя. — Нека поговорим за това по-късно, след като хапнеш нещо. — Обърна се и отново тръгна към вратата.
— Не, Колийн, моля те! Трябва да знам.
Актрисата се спря с ръка на дръжката. Дълго стоя така, с наведена глава. Най-накрая отговори:
— Един кораб дойде днес от Хавана. Всички съобщения гласят, че Лопес е нападнал испанските части на дванадесети август. Разбит е и повече от половината му мъже са загинали, между тях по-голяма част от офицерите му. Изглежда, че слуховете за революция са били измислени и съзнателно пуснати в обращение, за да предизвикат Лопес да нападне, преди другите два корпуса да излязат на бойното поле. Освен това испанците са били осведомени за предстоящото нападение. Чакали са го. Било е истинско клане.
— А Роланд? — прошепна Мелани.
— Нямаме известия за него, но го няма и в списъците на убитите и ранените. Изглежда, Лопес е отказал да капитулира. Той и останалите живи от хората му са отстъпили и са се пръснали из планините. Испанците издирват с кучета следите им и сякаш изобщо не се съмняват, че с течение на времето ще намерят всеки от тях и ще го хвърлят в тъмницата на крепостта Моро.
Глава петнадесета
Мелани и Колийн крачеха по павирания път, който се виеше под сенките на старите брястове и платани. Около тях се простираха грижливо поддържаните паркови площи в Уайт Сълфър Спрингс. През есента на 1851 година летовището, което се намираше в най-западния край на Вирджиния, в подножието на Алегените, беше сред най-предпочитаните бани. Беше уредено по примера на европейските курорти, като за прототип бе послужил преди всичко Бат в Англия, и бе известно с парните си бани, които действаха добре при ревматизъм и костни заболявания, със залата за пиене, в която посетителите седяха над чашите си с топла минерална вода и разговаряха за болестите си, с многото пътеки за разходка, които бяха на разположение на онези, за които сутрешните и вечерните разходки за поддържане на здравето и храносмилането бяха ритуал, и с балните зали, където до късно през нощта свиреше музика и цареше такова веселие, че дори и най-немощните забравяха страданията и недъзите си. Много хора идваха най-вече заради това, но оставаха и заради успокояващата и благотворна атмосфера, защото дните тук преминаваха леко.
Средата на септември не беше точно разгара на сезона. Той започваше през лятото, когато в много градове на юг плъзваха епидемии, поради които хладният и приятен климат на планините ставаше още по-привлекателен. Наистина слънцето вече губеше силата си, а по листата на дърветата се виждаха първите нюанси на жълтото и оранжевото. Но едва в началото на зимния сезон напливът в Уайт Сълфър Спрингс щеше да намалее.
Мелани живееше от седмица при Колийн, а и Елен, и Жан-Клод бяха настанени там. Идеята да дойдат тук беше на Колийн. Не искаше и да чуе Мелани да остане сама в Натчес. Сега имали нужда една от друга, твърдеше тя, а и оздравяването на Мелани не напредваше така бързо, както — според актрисата — било желателно. Смяната на атмосферата щяла положително да й се отрази добре, също и тишината, и лечебната сила на водата в Уайт Сълфър Спрингс. Смятаха, че водата ще помогне и на раните на Колийн, макар за нея в момента спокойствието да бе по-важно. Беше отказала всички ангажименти и нямаше намерение да излиза на сцената, преди да може спокойно да покаже лицето си, поне на първо време под дебел слой грим. Лекарите в Ню Орлиънс и в баните не проявиха оптимизъм. На това Колийн само се усмихна и приготви отвара от билки, с която се мажеше всяка вечер. Кожата й от ден на ден все повече заздравяваше. Актрисата си даваше шест седмици, докато може отново да играе в „Камий“.
Другата причина за престоя тук беше, че курортът не бе далеч от столицата Вашингтон. Там Колийн имаше много приятели и почитатели. Ако все пак накрая името на Роланд се появеше в списъка на пленените и затворените в Хавана, оттам тя можеше да оказва натиск върху Министерството на външните работи, докато се предприеме нещо за освобождаването му. Ако това не дадеше резултат, поне щеше да научава как е той, а вероятно можеше да му прати пари и най-необходимото, за да облекчи пленничеството му. Предприеха кратко пътуване до столицата, преди да отидат в курорта, но до днес не бяха научили нищо ново.
— Елен ми каза нещо много странно — рече Колийн замислено, докато се разхождаха. — Понякога вярвала, че реката е взела живота на нейното дете, на твоето дете и на Глори, за да си отмъсти за обидата, която ние всички сме й нанесли, като сме хвърлили мъртвия в нейните води.