— Подобни думи не са ми приятни — отвърна Мелани.
— И на мен също — призна Колийн и сбърчи чело, — но въпреки това понякога се замислям. Питам се дали тази ужасна неизвестност около Роланд, която ме подлудява, не е моето наказание. Ако не бях напуснала Робърт и не се бях борила с него за сина си, може би това нямаше да се случи.
— Такива мисли са излишни — възрази Мелани. — Ако изобщо някой има вина, това съм аз.
Много усилия й костваха да изговори тези думи, но сега далеч не й бе така трудно, както преди месец. През последните седмици между нея и майката на Роланд се създаде дълбоко разбирателство. Това, което им се случи, ги сближи. Те се чувстваха по-скоро като сестри, не като свекърва и снаха.
— Глупости. Не знаеш какво говориш.
— А, така ли?
Пътят, по който вървяха, ги отведе през дървен мост до една отдалечена беседка. Мелани посочи пейките във вътрешността на леката постройка и помоли:
— Ела, седни и ще ти разкажа.
След като Мелани разказа последователно всичко за дуела, за нощта в „Ривърест“, за женитбата й с Роланд и за това, което се бе случило с нея, Колийн въздъхна дълбоко:
— Толкова се радвам, че ми се довери! Знаех, че нещо те тревожи, нещо във връзка с Роланд, но не знаех какво е то. Докато беше болна и бълнуваше, понякога говореше и плачеше сърцераздирателно.
— Наистина ли? Не ме учудва.
— Не, съвсем не. Толкова често съм си пожелавала да мога да ти помогна, но Роланд никога не ми е разказвал нищо за брака си или за причините за женитбата.
Колкото и много да обичаше и да уважаваше Колийн, Мелани все пак се зарадва, като узна, че майка и син не са си говорили за нея.
— Само ако ти… — започна тя.
— Безполезни думи, мила моя. Бъди разумна и не се измъчвай. Станалото — станало, нищо не може да се промени. Най-много ме тревожи тази история с дядо ти. Ясно ми е, че съм предубедена, но бих казала, че Роланд не е способен със слухове коварно да опетни честта на дядо ти. Той винаги е бил за откритите действия, винаги се е впускал направо към същността на нещата.
— Днес и на мен така ми изглежда. Питах се дали не е имало някакво недоразумение, дали Роланд не е видял дядо ми в някаква ситуация, която му е направила лошо впечатление, макар и да е била съвсем безобидна, и дали не е говорил с някого за това, а после историята да се е раздувала все повече от човек на човек, докато накрая е стигнала до Натчес. Защото мъже от другите отряди я донесоха с връщането си от войната. Ако на Роланд е било ясно, че слуховете се дължат на прибързаните му обвинения, би могло да се обясни защо не е стрелял на дуела, все едно че е искал по този начин да признае вината си, и защо се е оставил дядо ми да го простреля в ръката.
— Струва ми се, всичко е възможно — вметна актрисата, — но няма да се успокоя, докато не го чуя лично от него.
Мелани извърна поглед.
— Аз също — заяви тя най-после.
— Значи вече не вярваш, че той преднамерено е навредил на дядо ти, или искаш само да изразиш чувството, че вече достатъчно е изкупил грешките си и ти повече нямаш желание да му отмъщаваш?
Мелани рязко извърна глава и се вторачи в жената, но необходимостта да отговори й бе спестена. Те вече не бяха сами. По моста към тях се приближаваха мъж и жена, които бутаха пред себе си детска количка. Двете с Колийн застанаха на входа на беседката и се усмихнаха за поздрав на младата двойка. Бързо отвърнаха поглед от спящото в количката дете, а когато тръгнаха, стъпките им проехтяха глухо по дървения мост.
Изглеждаше някак безсърдечно да отидат да танцуват, докато не бяха сигурни дали Роланд е жив, но Колийн настоя. Нужни са вечерни облекла, подчерта тя. Не трябвало да увисват нос и да униват. Жан-Клод щял да ги придружава. Щом като въпреки видимите наранявания Колийн искаше да се покаже публично в бална рокля, Мелани не можеше да й откаже.
Жан-Клод беше отличен танцьор и чаровен компаньон. Той много им бе помогнал да преживеят поносимо изминалите седмици. Беше мило от негова страна, че остана при тях. Спокойно можеше да си отиде и да ги остави сами, за да се посвети пак на кариерата си. Естествено ангажиментите му автоматично бяха отложени заради Колийн. Имаше обаче и други пиеси, други роли и други театри, в които щяха да го приемат с удоволствие.
Отначало Мелани приписа предаността му на връзката му с Колийн, но с течение на времето това предположение ставаше все по-неправдоподобно. Комплиментите, които й правеше, ставаха все по-смели. Често погледът му се плъзгаше по нея, топъл като милувка. А когато веднъж излязоха на разходка, докато Колийн си почиваше, той откъсна една роза и й я подаде с такива предани слова, че възхищението му вече не можеше да бъде разбрано погрешно.