— Роланд! — прошепна тя и после извика по-силно: — Роланд!
Скочи. Направи една крачка и се затича. Хвърли се с всички сили към него. Ръцете му я обгърнаха и той я притисна до себе си. Тя усети как краката й се отделят от земята, когато я завъртя, а после устата му намери устните й за целувка, която сякаш нямаше край. Най-после вдигна глава и отново я притисна до себе си. Вдъхна аромата на жълти рози, за който толкова дълго само си бе спомнял, пое дълбоко сладкия дъх на тялото й, после се наведе, като че ли не можеше повече да се владее, вдигна я на ръце и бързо я отнесе в хладната тиха гора.
Съединиха се без думи, а и думите не бяха нужни, докато се докосваха и притискаха в мъките на блаженството, за които така добре си спомняха и от които така много се нуждаеха. Лежаха на широко разпростряната й фуста, когато голите им тела се сляха, а те се гледаха в очите и празнуваха радостта от живота. Той се бе надигнал над нея, ръцете му трепереха от желание, докато с все по-бързи движения проникваше в тялото й. Тя разтвори бедра, защото искаше да го чувства все по-дълбоко в себе си, да станат едно, две части на едно цяло. Чудната магия на мига ги осени, избухна като пулсиращо, пръскащо се чудо, нещо като необуздана красота, която изостряше сетивата, докато обхванат всичко живо, всяка красота, всяка вяра и отрекат само смъртта.
Дишането им отново се поуспокои. Ветрец прошумоля в листака над тях и погали влажната кожа на телата им.
Мелани лениво се размърда, въздъхна и леко завъртя около пръста си една къдрица, паднала на челото му. Той изви брадичка нагоре и докосна с устни нежната бяла китка.
— Почти не мога да повярвам — отбеляза той колебливо, — че се зарадва, като ме видя.
— Наистина ли? Струва ми се, че е така, защото мислех, че никога вече няма да те видя. Знаеш ли, Колийн и аз повече от пет седмици се опасявахме, че си мъртъв. Трябваше да свикнем с мисълта, че духът ти ще остане завинаги в плен на онзи тропически остров, който така те омая.
— И въпреки това — добави той меко — не носиш черно.
— Не. Сега това ще се окаже много икономично, не мислиш ли?
— Не доказва ли това също, че не си искала да загубиш надежда?
Междувременно шокът, който предизвика появата му у нея, премина, Мелани отново си спомни как се разделиха, колко много неизяснени неща се изпречваха помежду им.
— Май че е така — призна тя. — Но то доказва и доверието ми в твоите способности, когато става въпрос да избягаш от някой затвор. В това отношение имаш по-голям опит от останалите.
— Да — съгласи се той, гласът му загуби мекия си тон и сега звучеше глухо.
Мелани усети как студ обгръща сърцето й.
— Трябва да ми разкажеш как успя да се измъкнеш — продължи тя, — защото на Външното министерство във Вашингтон този трик не е известен. Доколкото Колийн и аз можахме да узнаем, единствените, които са напуснали острова живи, са били пленниците, изпратени в Испания. Твоето име не беше сред тях.
— Имаше и друга група — обясни той, — хората от Великобритания. Може би не си се сетила, но аз съм роден в Ирландия и поради това имам двойно поданство. При дадените обстоятелства ми се стори разумно да го използвам.
— Но британските пленници ги пуснаха преди цяла вечност.
— Да, зная. Изхождаха от това, че ние, британските граждани, естествено искаме да се върнем у дома. Закараха ни в Англия и едва там ни пуснаха. Правителството на Великобритания в лицето на Нейно величество кралица Виктория не пое отговорността да се погрижи за онези от нас, които живеят извън страната и трябва да се приберат вкъщи. Макар че преживяхме много неприятности, в сравнение с останалите от похода имахме голям късмет. Раниха Джереми Роджърс, когато го плениха. Хванаха ни в едно поле със захарна тръстика. Той почина в затвора в Хавана.
Бедният Джереми с мечтите си за богатство и конфискувана земя.
— Видях, че и неговото име не е между тези, които са били изпратени в Испания — сети се тя. — Толкова ми е мъчно. Толкова много ми е мъчно.
— Да, и на мен — въздъхна Роланд. — Струва ми се, че и той е един от онези пленени духове, за които говореше преди малко. Иска ми се някак си да не беше го казала.
Мелани шумно пое въздух и се насили да продължи разговора.
— Значи цялото това време си прекарал в Англия.
— Да, и на Бахамските острови. Оттам взех кораб за Ню Орлиънс, и ето ме в Котънууд.
Мелани седна и затърси бельото си.
— Майка ти ще бъде много щастлива. Трябва да й съобщя колкото е възможно по-скоро.