Дом изкриви лице, сякаш щеше да заплаче.
— Роланд ще бъде герой. Ще видиш. Герой, който винаги е прав. Само ако намекне, че Лопес е бил предаден, хората ще си направят някои заключения.
— Глупости! — изфуча Мелани. — Хората не са ясновидци. Те няма да подозират нищо, докато не го избъбриш ти, когато си пийнал.
— Мелани, не говори така с мен — помоли той плачевно.
Но търпението на Мелани се бе изчерпало.
— Доминик Клемънтс, а ти изобщо не разговаряй повече с мен! — извика тя и изтича от стаята.
Наистина Мелани беше казала на Роланд къде е майка му, но все пак не беше сигурна дали той ще се свърже с нея, нали тя бе обещала да я уведоми. Тъй като чувстваше, че трябва непременно да съобщи за завръщането на Роланд, седна, написа на Колийн писмо и й обясни положението. Беше й ясно, че нещата, които бе пропуснала в писмото, са много важни, но не можеше да направи нищо друго. Когато Колийн дойдеше, ако изобщо дойдеше, щеше сама да види, че отношенията между Мелани и сина й съвсем не бяха нормални. Нямаше смисъл да я залъгва.
Все пак трябваше да си признае, че добре умее да залъгва другите. Когато три дни след завръщането на Роланд се появи на един бал под ръка с Дом, усети внезапната тишина, която се възцари при нейното появяване. Глави се обръщаха към нея и отново бързо се извръщаха, когато срещаха твърдия й поглед. За момент изпадна в паника, истинска паника, която я обзе всецяло. Когато усети трепването на жилите по ръката на Дом, страхът й изчезна. Разтегли устни в усмивка и с вдигната глава продължи напред. С натиска на пръстите си върху ръката му тя едва ли не теглеше Дом след себе си. Поздрави домакинята с няколко учтиви думи, макар и по-късно да не си спомняше какво е казала. Дори изпита известно съчувствие към жената, на която не беше ясно колко много се е влошила в последно време репутацията на гостенката й. Една или две от по-надутите възрастни жени й обърнаха гръб. Останалите не я пренебрегнаха демонстративно, а само се правеха, че не я забелязват, не се осмеляваха да я погледнат в очите.
Мелани не беше от оня тип жени, които имат нещо против женските приятелства. Сега с безпокойство забеляза, че привлича вниманието само на мъжете, които я поглеждаха скришом в лек порив на похотливост. Още по-отвратително бе, че нито един от съпрузите и кавалерите, които така много се интересуваха от външния й вид, не се осмели под неодобрителните погледи на своите придружителки да се доближи до нея.
Но най-тежкото изпитание за нея бе, когато се качи на горния етаж. Вратата на спалнята, предоставена на дамите за почивка, не беше съвсем затворена. Когато се приближи, Мелани долови гласове, а щом сложи ръка на дръжката на вратата, чу своето име.
— Позор! Истински позор! И през ум не ми е минавало, че внучката на полковник Изел Джонстън може да се държи така безсрамно. Как се показва с Доминик Клемънтс, позор. Тя вече почти го съсипа. Сестра му казва, че е зарязал напълно кантората си, за да прекарва времето си с Мелани Донован.
Раздаде се по-благосклонен глас:
— Трябва да признаете, тя имаше основание да предполага, че мъжът й е мъртъв.
— Това не е извинение — заяви първата жена. — Ако го е смятала за мъртъв, трябваше да облече траур и напълно да се оттегли. Трябваше да избягва компанията на мъже, вместо да хвърля стръв, за да улови нов съпруг.
Трета жена се намеси в разговора:
— Несъмнено — рече тя, а гласът й беше самодоволен и злорад, — всичко идва оттам, че се е сприятелила с артистки. Нали знаете какви са те. Чух от една приятелка видели са нашата Мелани в Уайт Сълфър Спрингс в компанията не на някоя друга, а на Колийн Антоанет Дюбоа, артистката, която през последния сезон направи такова впечатление в „Сейнт Чарлз“ в Ню Орлиънс. Били са придружени от един хубав млад артист, който имал подозрително близки отношения с жената на полковник Донован.
— Не може да бъде! — извика първата жена.
— Наистина е така. Положително Роланд има основателни причини да живее отделно от нея.
— Ако добре си спомням, и Роланд не беше ангел, преди да замине на война в Мексико. Не сте ли си помисляли, че Мелани се държи така само за да му върне със същото? — попита жената е по-тихия глас.
— Може и така да е, но и при това положение ми се струва ужасно глупаво. Нали се говори, че Роланд е получил много голямо наследство от баща си. Старият мистър Донован живя действително като скъперник, но имаше и някои добри години. Сумата, която оставил на сина си, била значителна, като се има предвид състоянието на плантацията.