Останала без дъх от учудване, Мелани разпозна жената. Беше Хлое Клемънтс, а мъжът, който седеше до нея, беше Роланд. За всеки случай едната му ръка държеше юздите. Той седеше и се усмихваше на русото момиче. Рамото му се опираше в нейното, а полите й се разстилаха върху краката му.
В следния миг вече бяха отминали. Мелани забеляза, че се е навела да разгледа двамата. Сега се облегна назад, скръсти ръце на скута и загледа с неподвижен поглед пред себе си, когато каретата на Куитманови тръгна отново.
— Съжалявам, че трябваше да видиш това — каза Илайза накрая.
— Така ли? Аз пък не съжалявам! — изфуча Мелани и отново си помисли колко странно бе, че снощи на бала не се бяха появили нито Хлое, нито Роланд.
— Ти си обидена и ядосана и кой би могъл да те упрекне за това? Но трябва да помислиш, че и Роланд се е чувствал така, когато се е върнал и е узнал, че насърчаваш Дом.
Мелани не отвърна нищо и се загледа през прозореца. Илайза продължи уверено:
— Много се питах защо не отпращаш Дом и не му казваш да си гледа своите работи, но не стигнах до никакъв отговор. За мен ще бъде голяма изненада, ако узная, че изпитваш към него каквото и да било или че изобщо някога си изпитвала нещо друго, освен съжаление. Сигурно не си го правила и за да накараш мъжа си да ревнува, тъй като беше в близки отношения с Дом още когато Роланд го нямаше. Питах се дали, ако ми позволиш нетактичността, не е въпрос на пари. Дали, мислейки, че Роланд е мъртъв, не си искала да се омъжиш за Дом, за да се подсигуриш финансово. Но после вече нищо не можех да разбера, Роланд се върна и вие не се събрахте, а Дом продължи да те ухажва.
— Иска ми се да можех да ви обясня, Илайза. Наистина ми се иска, но не мога.
— Уверявам те, че не е необходимо. Ти не ми дължиш обяснение, фактът, че не можеш да говориш за това, наистина ме тревожи, но ти сигурно знаеш какво правиш. Не, исках само да те предупредя да не се оставяш да те въвлекат в нещо, което в действителност не желаеш. Не се оставяй други хора, мъже или жени, да влияят на живота ти твърде много. Ако се превърнеш в пионка, която други местят както им харесва, ако се оставиш да ти отнемат онова, което има най-голямо значение за теб, тогава ти самата ще си виновна. За да уредиш нещата така, както искаш, не се нуждаеш от нищо друго, освен от малко решителност.
— Дали в този случай решителност не е другото име на смелост? — попита Мелани и изразът в очите й беше ироничен, но и изпълнен с обич.
— Да, струва ми се — призна Илайза.
— Ще се опитам да запомня това, което ми казахте, но ми се струва, че е необходимо и нещо друго.
— Какво?
— Голяма доза късмет — отговори Мелани.
Глава осемнадесета
След като реколтата беше прибрана, а нощите станаха по-хладни, започна сезонът за лов на лисици. По улиците и пътищата чаткаха копита, по хълмовете, пасищата, между стъблата на памука можеха да се видят сюрии кучета, а ездачите ги следваха по петите.
Новината, че Роланд се занимава с този спорт, събуди интереса на Мелани. Тя беше размислила върху това, което й каза Илайза, и сега с блясък в очите започна да действа.
Първо отиде при шивачката и си поръча разкошен костюм за езда от царско синьо кадифе със сатен на реверите и маншетите. Освен това си поръча копринена блуза и широкопола копринена шапка с гъст пастелносин воал. Преди да напусне магазина с покупките, нареди да впишат всичко в общата сметка и да я изпратят на мъжа й.
Илайза Куитман й помогна не само с кон за езда. Покани я на лов и й предостави за придружител един свой млад братовчед. Доста време беше минало, откакто Мелани бе яздила за последен път. От онази тъмна дъждовна нощ, в която отиде в хотел „Ривърест“, не бе възсядала кон. В девическия пансион я бяха научили да язди на дамско седло, но оттогава бе имала малко възможности да приложи наученото. Тя не допусна грешката да започне изведнъж, преди лова многократно излиза на езда. След една седмица най-после изпита чувство на сигурност.
Когато тръгна, във въздуха се носеше фин дъждец. Беше тъкмо подходящо време за лов. Търнър, братовчедът на Илайза, младеж на осемнадесет години, взе Мелани доста късно. Когато стигнаха до плантацията, в която трябваше да се състои ловът, всички останали гости вече се бяха събрали, а кучетата вдигаха невъобразима врява. Когато прозвуча рогът, изведнъж настъпи ред. Мелани можа само да кимне на другите жени от групата и да забележи неохотните им реакции, когато рогът изсвири отново и пуснаха кучетата.
Търнър беше безумно смел ездач. В стремежа си да бъде между първите веднага изостави Мелани зад себе си. Тя яздеше с равномерно темпо и се придържаше към средата, не бързаше напред, но и не изоставаше. Видя Роланд още преди тръгването, но не мислеше, че я е забелязал. Сега той яздеше точно пред нея, седеше изправен на седлото и от време на време разменяше по някоя дума с ездача вляво от него, но като че ли не беше заедно с никой определен човек. Когато реши да започне своята акция именно в деня на лова, Мелани изхождаше от факта, че Хлое не може да язди.