— Защо? В края на краищата аз все още съм твоя жена.
— Ти си коварно създание, което си е наумило отново нещо. Не съм аз единственият, който се интересува от Клемънтсови. Да не би Дом да има нещо против отношенията ми със сестра му? Ако е така, нека сам дойде и ми го каже.
— Действително ли го искаш? — осведоми се Мелани.
— Нямам намерение дати отговоря, освен ако не решиш да облекчиш душата си и да ми кажеш защо допускаш Дом да влиза и излиза в Гринлия. Без да засягам въпроса за вкуса ти, бих се обзаложил, че за няколко часа и той може да те накара да крещиш от скука.
В този момент прозвуча рог, чуха се гласове, силен лай и цвилене на коне.
— Боже мой — извика Мелани, която бе пребледняла, въпреки че се стремеше тонът й да прозвучи малко ядосано. — Изглежда, че пропуснахме края на лова. Дано не съжаляваш.
— Не — призна той спокойно. — Ни най-малко не съжалявам.
— Да се присъединим ли отново към останалите? Ако побързаме, изобщо няма да забележат, че не сме били с тях.
Без да дочака отговора му, тя пришпори коня си и излезе измежду дърветата.
Очакваше ги пищен обяд в изключително непринудена обстановка. Събличаха мокри жакети и ги пращаха в пералнята, за да могат поне малко да изсъхнат пред камината. Господата и дамите седнаха без връхни дрехи около масата, отрупана с шунка, салам, сланина, пуйка, пилета и бифтеци. Имаше и яйца, приготвени по всевъзможни начини, вкусни сладкиши и торти. За пиене имаше шампанско, но и леденостудено мляко, и вдигащо пара горещо кафе. Сервирано бе в най-фин порцелан, сребро и кристални чаши.
Тихата дребна женица, тяхната домакиня, изглеждаше така съсипана, като някой, който се е впуснал в нещо, надхвърлящо възможностите му. Тя неведнъж погледна укоризнено Мелани, сякаш я смяташе отговорна поне за част от грижите си. Не знаейки как да настани двама души, които бяха женени, но не живееха заедно, най-накрая като компромисно разрешение ги бе сложила един срещу друг на средата на масата, а помежду им бе поставила високата пълна фруктиера. Ако Роланд не беше толкова едър, нямаше да могат да се виждат. Мелани го погледна развеселено, преди да се обърне към мъжа от лявата си страна.
Дамите на масата бяха толкова малко на брой в сравнение с мъжете, че бяха настанени, изглежда, безразборно. Ако се съдеше по вниманието, което другите жени обърнаха на Мелани, тя бе все едно невидима за тях. Някои бяха по-възрастни, спортен тип със загрубели лица, но повечето бяха на възрастта на Мелани. Като деца бяха играли заедно на рождени дни, като млади дами бяха ходили на чай, а по-късно заедно бяха посещавали балове. Сега младите жени, повечето омъжени, гледаха през нея и се извръщаха. Вече две години тя действително не беше в този кръг, но в град като Натчес със завръщането си тя трябваше да предизвика естествен интерес и да бъде отрупана с въпроси. Ала всички й обърнаха гръб. Показаха й това, за което бе предупредила Илайза: че привидно разпуснатия й начин на живот не се приема от доброто общество. Обратното, Роланд бе обграден с внимание. Дамите се трупат около него, каза си Мелани разгневена, като че ли е бедно малко сираче, изоставено и гладно.
Тъй като не й оставаше нищо друго, освен да говори с господата, тя направи точно това. С лъчисти очи реши да бъде чаровна и забавна. Удаде й се така добре, че в нейния край на масата винаги беше шумно и й хвърляха не един ядосан поглед, защото господата щяха да си изкривят вратовете да улавят буквално всяка дума от устата й.
На другите жени не се хареса начинът, по който Мелани пренебрегна неодобрението, с което бе заобиколена от всички страни. Когато най-сетне обедът свърши и мъжете застанаха на групички, жените се събраха и изоставиха Мелани.
Такова нещо не й се беше случвало през целия й живот.
Фактът, че знаеше защо е така, не й помогна много. Отвратително беше да си низвергната, какво ужасно чувство! Но тя нямаше да се остави да я унижават, няма да последва жените с надеждата, че някои ще се смилят. С високо вдигната глава се отправи към един портал, който водеше към вътрешен двор. Отвори едното крило и вдъхна дълбоко свежия влажен въздух, сякаш това бе единственото й желание, после прихвана полите на костюма си за езда и излезе навън.
Не беше усетила колко й е горещо, преди да почувства хладния въздух върху лицето си. Дъждът продължаваше монотонно да вали. С въздишка Мелани се облегна на една от високите колони и скръсти ръце пред гърдите си. Ще почака няколко минути и пак ще влезе вътре. Ако положението не се е променило, ще потърси младия Търнър и ще го накара да я изпрати до вкъщи.
Зад нея вратата отново се отвори. Забеляза Роланд щом той излезе, но се престори, че не го вижда. С леки стъпки той се отправи към нея. Когато спря, тя го погледна с бегла усмивка и пак извърна очи.