— Веднъж ти дойде при мен в дъжда — спомни си той, а гласът му звучеше нежно и леко трептеше. — Сега аз идвам при теб.
Над тях протътна гръмотевица. Мелани го прие. С щастлива усмивка се сгуши до човека, за когото беше омъжена, протегна ръце и ги обви около врата му, придърпа главата му към себе си. От някакъв извор дълбоко в нея бликна страстта и я обзе всецяло. Съблече бързо нощницата през главата си, помогна му и той да се съблече. После в прехлас го притегли между разтворените си бедра и го пое дълбоко в себе си. Изви се пламтяща към него и двамата се понесоха в ритъма на бурята.
Постепенно бурята утихна. Пред прозореца падаше дъждът с наситен, доволен шум. Мелани прокара длан по гърдите и плоския му мускулест корем.
— Защо? — прошепна тя. — Защо дойде?
— Защото — каза той с треперещ глас — не можех да се удържа далеч от теб. Никога не съм могъл.
Доволна, Мелани свря лице във врата му. Почувства ръцете му върху косата си, преди да заспи.
— Мис Мелани! Мис Мелани, имате посетител!
Мелани се събуди рязко. Протегна се и откри до себе си едно дълго, стройно тяло, сгушено до гърба й. Усмихнато обърна глава и погледна Роланд в будните зелени очи.
— Мис Мелани?
Повикването бе последвано от чукане. Беше прислужницата, която след завръщането й правеше всичко възможно да замести Глори.
Мелани се опря на лакът.
— Какво има? — извика тя.
— Имате посетител, мис Мелани. Мистър Дом. Чака ви в салона.
— По това време?
— Вече е късно, мис Мелани. Казах му, че сте още в леглото, но той рече, че ще почака. И чака вече близо час долу.
— Добре, идвам след няколко минути.
— Не искате ли да ви помогна да се облечете? — попита момичето през затворената врата.
— Ще се оправя сама — извика Мелани. — Кажи на Цицерон да се погрижи да поднесат нещо за пиене на господина.
— Вече му поднесоха, мис Мелани. Той сам си поръча.
Роланд свали ръка от хълбока на Мелани, отметна завивката и се измъкна от леглото. Безмълвно започна да обува панталона си.
Мелани седна и го загледа, докато той набързо надяна ботушите си. Дългата й кестенява коса падаше около нея и покриваше налетите й розови гърди, без да ги скрива напълно.
— Отиваш ли си? — попита тя най-после.
Той хвърли поглед към нея и бързо го отклони.
— Щом като Клемънтс вече се чувства тук като у дома си, за мен няма място.
— Това не е вярно!
Но той не се захвана да спори. Облече ризата си, напъха я в панталона, наведе се да я целуне по устата с твърдите си устни, после с бързи стъпки прекоси стаята. Мелани проследи с поглед как излиза през широко отворения портал, после остана заслушана в отдалечаващите се стъпки. Можа да различи, че се отправи към стълбата за прислугата, вероятно по нея беше и дошъл.
Когато шумът заглъхна, тя скочи от леглото, отиде до гардероба и измъкна първата попаднала й рокля. Стискаше ядно устни, докато обличаше бельото, докато нахлузваше роклята от син муселин и прибираше косата си на кок. С шумолящи пол и напусна стаята и слезе по стълбата.
Дом стоеше в салона до прозореца и гледаше навън. Когато тя влезе, се обърна към нея, а между кафявите му очи имаше бръчка. Погълна на един дъх питието, което държеше в ръка, и остави чашата на една малка масичка, преди да каже нещо.
— Току-що видях мъж на кон да излиза иззад къщата и да се отдалечава по алеята. Кой беше?
— Посетител — отговори Мелани кратко.
— Аха. Мислех, че си още в леглото.
— Така беше.
— Мъжът — рече Дом бавно и бръчките по челото му станаха по-дълбоки — имаше учудваща прилика с Роланд.
— Е, и? — попита Мелани и вирна брадичка. — Той е мой мъж.
Дом се втренчи в нея и слаба червенина пропълзя по лицето му.
— Какво искаш да кажеш? Да не би да имаш намерение пак да се събереш с него? Какво става с нашите планове?
— Твоите планове, Дом, не моите.
— А какво… какво ще стане с това, което направихме, ти и аз? Трябва да се пазим взаимно. Няма друг човек, на когото можем да се доверим.
— Което направихме ли? Аз не съм направила нищо. Единствената ми грешка беше, че ти се доверих. Ти злоупотреби с това доверие. Ти използва това, което чу от мен, за да разрушиш една мечта, да убиеш повече от триста мъже и да раниш много други. А най-лошото е, че нямаше смелостта да го направиш от свое име. Ти избута мен напред, скри се зад моя гръб.
Мелани слушаше горчивите думи, които излизаха от устата й, сякаш говореше друг човек. Не бе имала намерение да казва такива неща. С поведението си Дом бе скъсал тънката нишка на нейното самообладание — беше дошъл неканен в къщата й, беше давал разпореждания на прислугата й и я бе поставил в положение, което трудно можеше да се оправдае пред Роланд.