Колийн я погледна критично и изпитателно.
— Така ли? Знаеш, че уважавам личния ти живот; мила моя, но сега все пак не мога да се задоволя с това. Трябва да ми разкажеш как се стигна до това решение.
Беше изключително трудно да се обясни. Оправданията й за това, че живеят разделени, звучаха кухо дори в собствените й уши.
Колийн търпеливо я изслуша. После каза със замислен израз в очите:
— Струва ми се, че трябва да поговоря с моя син. След като се настаня тук, ще го посетя още утре.
Мелани погледна надолу към ръцете си.
— Доколкото знам, междувременно в Котънууд е станало доста уютно. След завръщането си Роланд се зае с някои неща. Като привърши, къщата сигурно ще стане доста удобна и приятна, освен в най-горещите дни.
— Оценявам това, което се опитваш да изразиш по този начин — рече Колийн усмихната. — Но не вярвам, че бих могла някога да се чувствам добре там, все едно как е поправил къщата. Не, ако не искаш непременно да се отървеш от мен, предпочитам да остана тук.
— Надявах се да кажеш това — каза Мелани простичко. Когато вратата зад нея се отвори, тя се обърна: — Ето го и Цицерон. А докато аз запарвам кана горещ чай, можеш да ми разкажеш какво си правила междувременно и какви са плановете ти.
Колийн посети Роланд, както беше решила какво се бе разиграло между тях, Мелани не знаеше, а и не попита, но актрисата се върна замислена и дори малко угрижена.
За Мелани беше съвсем естествено да вземе Колийн със себе си у Илайза Куитман. Когато разказваше на Колийн за отношенията си с Роланд, нямаше как да не заговори за сегашното си обществено положение и да не обясни пълната липса на посетители, които можеше да представи на Колийн въпреки траура й. Радваше се, че може да я въведе в една къща, където беше сигурна, че ще бъде приета добре. Илайза, разбира се, познаваше Колийн, беше я виждала на сцената в Ню Орлиънс, а на последното злополучно галапредставление преди похода на Лопес двете бяха водили кратък разговор. Отначало и Илайза, и Колийн бяха напрегнати, но много скоро се разбъбриха като стари приятелки. Илайза, която не искаше да се вслуша в никакви предупредителни съвети, започна да крои планове за малка вечеря в чест на мадам Дюбоа, за да я представи на някои свои приятелки.
Заварили бяха Илайза в градината зад къщата и когато Колийн отиде да разгледа напъпилите магнолии край черния зид, Мелани използва възможността да зададе въпрос към домакинята.
— Илайза — започна тя, — съвсем сигурна ли сте, че имате това намерение? Искам да кажа, наистина ли искате да организирате тази вечеря? Никак не бих се учудила, ако в разговор с вашите приятелки установите, че много от тях ще предпочетат да не се отзоват на поканата, като знаят, че ще присъстват една артистка и една жена, която живее отделно от мъжа си. Освен това губернаторът кандидатства за Сената. Той може би ще сметне, че не е много полезно за предизборната му кампания да приеме две такива жени в къщата си.
— Мила моя, колко очерняш себе си и мадам Дюбоа! Това ми създава прекрасно бохемско чувство и само затвърдява решението ми да изпратя поканите, както съм намислила. Съжалявам само, че смъртта на свекъра ти ми пречи да дам по-разточителен прием, да организирам например соаре или бал. Освен това съм много доволна, че мога да помогна ти отново да бъдеш приета в обществото. Естествено ще поканя Роланд и вие двамата ще ми направите удоволствието да се отнасяте така мило един към друг, както преди няколко дни на обяда след лова.
— Ще опитам — отговори Мелани.
Беше разказала на Илайза какво се бе случило онзи ден, когато отиде да й благодари за поканата за лова, която тя й бе осигурила. Но не беше споменала нито дума за по-късното посещение на Роланд и за скъсването с Дом. Въпреки това успя да създаде у Илайза чувството, че тя и Роланд може би ще се разберат.
— Да, и аз ще се постарая — продължи Илайза. — Редица хора одобриха, че той е дошъл при теб. Вярвам, че ако само малко ми помогнеш, ще видиш, че не съм съвсем без влияние в обществото. Не са много хората в Натчес, които биха дръзнали да противоречат на преценката ми кой трябва да се уважава и кой — не. Чаках само удобен случай и, признавам, някакви изгледи за одобряване между теб и мъжа ти, за да направя каквото мога. Що се отнася, до Джон, ако ти станеш причината да загуби изборите за сенатор, ще получиш благословията ми. Омръзна ми да деля мъжа си с обществения живот и ще бъда щастлива, ако той отново се превърне в обикновен човек.
След тези думи на Мелани не й оставаше нищо друго, освен да благодари и заедно с Илайза да обсъди предстоящото събитие.
Вечерта, на която бяха поканени, настъпи по-бързо, отколкото очакваха. Колийн, която изглеждаше великолепно в черна дантела и смарагди, излезе от спалнята си в момента, в който Мелани напусна своята. Актрисата сбърчи нос, щом видя Мелани в копринената рокля с цвят на кайсия, една от роклите, които Колийн й бе купила в Уайт Сълфър Спрингс. Не спомена нищо, но държанието й показа, че някой, вероятно Роланд, позорно е пропуснал да й купи нова рокля за този случай. Каретата чакаше пред вратата и те тръгнаха без придружител към Монмаут.