След това вече не й липсваха кавалери. Дори жените се опитваха да разтеглят устни в подобие на усмивка. Накрая под предлог, че е останала без дъх, Мелани седна до домакинята.
— Мила моя — зарадва се Илайза, — мисля, че успяхме. Ти бе великолепна и показа точно толкова безгрижие, колкото трябва: Винаги съм твърдяла, че обществото се чувства привлечено от тези, които показват, че не го зачитат, и изключва онези, които искат по всякакъв начин да му угодят.
Мелани импулсивно стисна ръката на по-възрастната жена.
— Благодаря, беше чудесна вечер — прошепна тя и се обърна към Роланд, когато той застана зад стола й.
Един от малкото мъже, с които не танцува, беше Дом. Той многократно се опита да се приближи до нея, но тя винаги му се изплъзваше, приемаше поканите на други мъже, връщаше се при Роланд или се присъединяваше към Колийн, за да не скучае. Роланд невинаги можеше да избяга от Хлое, макар че Мелани не бе сигурна дали той полага истински усилия за това. За Мелани беше тежко изпитание да гледа двамата на танцовата площадка. Русото момиче по смешен начин се бе вкопчило в него, отпуснало се бе в ръцете му, трепкаше с мигли и издаваше устни напред, като че ли го предизвикваше да я целуне. Злобните погледи, които й хвърляше, колчем минеше покрай нея, не й помогнаха особено да си подобри настроението.
Оркестърът отново свиреше валс от Щраус. Илайза със смях направи някаква забележка. В момента, в който Мелани обърна глава да чуе думите й, видя Дом да идва към нея. Очите му я гледаха мрачно и бяха напрегнато съсредоточени, а той леко залиташе. До него вървеше сестра му и се усмихваше като котка, която тъкмо се спуска върху мишка. Нямаше измъкване. Мелани можеше само да седи и да гледа как Хлое обвива малките си ръце с дълъг маникюр около ръката на мъжа й, докато Дом се покланя пред нея.
— Ще имам ли удоволствието? — попита той официално.
Мелани се втренчи в него и едва разбра думите му, но й беше ясно какво иска. Преди да му даде някакъв отговор, Роланд каза:
— Съжалявам. Току-що обещах на Мелани да я изведа на въздух. Може би друг път.
Мелани веднага скочи. Когато Роланд измъкна лакътя си от ноктите на Хлое, тя го хвана подръка. Кимна на домакинята, погледна Колийн с едва прикрита усмивка и тръгна заедно с мъжа си към изхода.
Вървяха мълчаливо през балната зала. След благотворната свежест на хладния въздух ясно пролича колко задушно е там. Роланд сложи ръка на дръжката на някаква врата. Въведе Мелани в малък неосветен салон, свързан с вестибюла. След като я дръпна вътре, затвори вратата зад себе си.
— Какво има? — попита Мелани, както стояха плътно един до друг в тъмнината. — Защо ме доведе тук?
Устата му намери устните й и те останаха безкрайно дълго време здраво прегърнати, а устните им се търсеха и изследваха. Сърцата им биеха в едно. Гърдите на Мелани бяха притиснати към неговите, а ръцете му се плъзгаха по коприната, покриваща гърба и раменете й.
Най-после той вдигна глава.
— Надявам се, че не искаше да танцуваш с Дом. Просто не можех да го понеса.
— Не — рече тя. — Не, изобщо не исках. И се радвам, че и ти не искаше пак да танцуваш с Хлое.
Пръстите му се сключиха по-здраво около нея. Обърна се и опипом затърси пътя към някакво канапе. Като стигна до него, седна и я привлече на скута си. Устата му отново потърси устните й, а ръката му се премести от кръста на гърдите й. Тя прокара пръсти по лицето му, по силния му врат и под ревера, раздвижи ги в ласка по финия лен на ризата му. Роланд плъзна ръка по хълбока й. Натъкна се на гънките на полата й. Когато ръката му потъна още по-дълбоко, намери нови поли и фусти, все повече и повече.
С въздишка се откъсна от нея.
— Мелани, искаш ли да се любим? — прошепна той.
— Да, Роланд, да! Нека да отидем у дома, в Гринлия. В големия ярко осветен вестибюл видяха, че устните на Мелани са вишневочервени от целувките му, а косата й не е така изрядна, както преди. Усмивка разтегли устните й, когато се извърна от огледалото в гардеробната.
— Мисля, че е по-добре да почакам в каретата, докато ти от името на двама ни се сбогуваш с Илайза и кажеш на Колийн, че си тръгваме. Предполагам, че майка ти с удоволствие ще дойде с нас. Тя се държа чудесно, но за нея вечерта не беше кой знае колко забавна.
— Да, добре. След малко идваме. — Тръгна, но отново се обърна към нея: — Нямаше ли и пелерина?
— Да, Колийн може да я донесе, ако това нея затруднява. В момента изобщо не ми е хладно.