Когато остана сама, Мелани се запъти към спалнята, за да чака там Роланд. После промени решението си. Имаше толкова много неща, които искаше да му каже, толкова много неща, които трябваше да сподели. Нямаше да се унижи дотам, че да възбуди сетивата му, за да може да си спести неприятната истина.
Стана й хладно и запали огън. Въглищата вече пламтяха в червено, когато каретата изтрополи по площадката отпред. Беше изпратила Цицерон да си легне. За да не го събуди звънецът, изтича сама до входната врата и я отвори.
От колата не слезе Роланд, а Хлое Клемънтс. Още носеше роклята, с която беше облечена на приема у Куитманови, но когато се качи на верандата и влезе в осветения кръг, Мелани забеляза, че лицето й беше бледо, около очите имаше червени кръгове от плач и тя кършеше ръце пред гърдите си. Видя Мелани, спря и широко отвори очи, после се приближи.
— Мелани, аз… аз, извини ме, че идвам толкова късно, но трябва да говоря с теб. Става дума за Дом. И за Роланд.
— Е, добре — рече Мелани и отстъпи. — Влез.
Махна с ръка към салона, преди да затвори външната врата, и да я последва.
— Мелани… — започна Хлое.
— Ела и седни до огъня — покани я Мелани. — След дългото пътуване трябва да си замръзнала.
— Предпочитам да остана права — отвърна Хлое, но междувременно разсеяно се приближи до огъня и протегна ръце да се стопли. — Трябваше да те видя, Мелани, заради случилото се тази вечер. Разбираш ли… Роланд извика Дом на дуел. Уговориха се на разсъмване да се срещнат на островчето.
Мелани се извърна и протегна ръка да се подпре на перваза на камината.
— Не бях сигурна — отговори тя, — но си мислех, че ще се стигне дотам.
— Не бива да го допускаш! — извика Хлое. — Трябва да ги разубедиш!
— Аз? — Мелани обърна лице към Хлое. — Как бих могла да ги разубедя? Те няма да ме послушат.
— А защо не? — попита Хлое предизвикателно и се изправи. — В края на краищата ще се дуелират заради теб.
— Не е вярно. Не се бият за мен. Става въпрос за поведението на Дом към мен, а това е нещо друго.
— О, да, зная, че не се държа добре. Но зная също, че ти го тласна към това. Откакто се омъжи за Роланд, той вече не е същият. От този ден трябваше да гледам как брат ми бавно се отдава на пиянство и на дивото си увлечение по теб и пропада — той чезнеше по жената, която всъщност трябваше да бъде негова. Вече не спи, не яде почти нищо, само седи, пие и гледа пред себе си. Най-лошото е, че вижда какво става с него. Понякога обвинява теб, понякога Роланд, но преди всичко — себе си.
— Мъчително е, зная — отговори Мелани. — Но въпреки това се питам защо дойде при мен. Защо не говориш с Дом?
— Той не ме слуша, напълно е обезумял. След тази вечер само една мисъл се върти в главата му: да убие Роланд или да бъде убит. За него съществува само едното или другото, няма средна възможност, и аз не съм сигурна дал и изобщо го интересува кое от двете ще се случи. И не ме съветвай да говоря с Роланд. Тъкмо от него идвам.
— Разбирам — рече Мелани.
— Не, нищо не разбираш, както и аз не разбирах нищо. О, да, бях толкова глупава да си помисля, че е станало недоразумение, защото флиртувах тази вечер е Роланд. Не знаех, че си била отвлечена. Мислех, че Дом е извикал Роланд на дуел, а не обратното. В Монмаут никой нямаше и най-малката представа какво се е случило, макар на всички да бе ясно, че нещо не е наред. Повечето гости само от благоприличие излязоха и се разотидоха. Тъкмо се канех и аз да тръгна, когато мъжете се върнаха — Дом, Роланд и губернатора Куитман. Оттеглиха се веднага в библиотеката и извикаха малкото господа, които все още бяха там. Естествено уговаряли са подробностите около дуела, но дамите не трябваше да знаят какво става. Все пак беше невъзможно напълно да скрият работата от нас. Ние разбрахме кои ще се дуелират и кои са секундантите. Джон Куитман се съгласи да бъде на разположение на Роланд. Сметнаха, че е най-добре през нощта Роланд да остане у Куитманови, за да се дуелират при еднакви условия, да не трябва след тази тежка нощ Роланд да изминава дългия път до Котънууд и обратно. Когато Роланд напусна библиотеката, не се присъедини повече към гостите, а отиде направо в гостната. Последвах го.
Мелани отиде до канапето и седна. Седеше със скръстени ръце и чакаше Хлое да продължи разказа си.
Хлое погледна към нея, устните й се разтеглиха в жална усмивка.