— Стана късно. Мислех, че след всичко, което се случи, се нуждаеш от спокойствие и не исках да те смущавам.
Звучеше убедително.
— Както виждаш, нямам толкова голяма нужда от спокойствие.
Той наклони глава, като с ироничен поглед й даде да разбере, че го вижда.
— Мога ли да вляза? — попита тя.
Вместо отговор той й направи място да мине. Светлината на лампата попадна върху лицето му, подобно на опъната спокойна маска. Той затвори тихо вратата и се извърна към нея, когато тя влезе в салона. Тъй като ясно усещаше изпитателния му поглед, Мелани не се обърна към него, а се спря и се огледа. Видя тежките, солидни мебели, практичните кафеникавочервени тонове на килима и писалището с чекмеджетата в ъгъла. Лампата стоеше в единия му край, светлината й падаше върху листата, пръснати до отворена мастилница и перо върху плота. Тъй като се чувстваше скована под втренчения му поглед, тя пристъпи към писалището. Думите върху най-горния лист я шибнаха като камшик в лицето:
„Аз, Роланд Донован, заявявам в пълно съзнание…“
Тя замръзна. Завещанието му. Той пишеше завещанието си. Бавно се обърна към него.
— Значи Хлое все пак е била права. Извикал си Дом на дуел.
— Да — отговори той с твърд, ясен глас:
— Защо? Заради мен? Заради случилото се снощи?
— Да.
— Не — възрази му тя. — Хлое се кълне, че ти вече от доста време го търсиш, и аз съм склонна да мисля, че казва истината.
— И ако е така? — попита той.
— Ако е така, бих искала да знам причината.
— Мисля, че знаеш причината.
— Искаш да кажеш, защото се съмняваш, че той може да има нещо общо с предателството на похода в Куба? Ако е така, тогава трябва да знаеш още нещо за събитията, които доведоха до това.
Тя не спести нищо и му разказа съвсем точно как се бе стигнало дотам, как испанският посланик се бе обърнал към нея, как, без да иска, бе чула кога отрядите ще тръгнат на поход и как по-късно го предала на Дом, как разбрала за предателството му и накрая — за опитите си да предотврати отплаването на „Памперо“.
Докато говореше, чертите му ставаха все по-твърди. Когато се запъна и спря, той я погледна с мрачно лице.
— Това всичко ли е?
— Дали това е всичко? Не виждаш ли, че аз съм виновна? Ако не бях аз, Дом нямаше да получи информацията и нямаше да знае какво да прави с нея.
— Не бъди толкова сигурна. Имам причини да смятам, че ти не си била единствената, към която се е обърнал испанският посланик. Освен това информацията, която си дала на Дом, може наистина да е послужила като указание за отплаването, но бъди сигурна, че испанските чиновници в Ню Орлиънс не са се осланяли на сведенията на едно-единствено лице. Капаните бяха заложени внимателно. Дълго време е поставяна стръв, пуснати бяха слухове за революционни събития в Куба, имаше доклади за слабостта на кубинското правителство и на разположените там испански части, разпространяваха се лъжи за това, с каква готовност кубинците щели да посрещнат Лопес като светец и спасител. След като хитрият генерал-губернатор на Куба е пуснал такива примки, никой чиновник от испанското консулство не би посмял да заложи на карта цялата изпипана и задълбочена подготовка, като предаде информации, които не са старателно проверени. Страхувам се, че ако си хвърляла вината за поражението на Лопес върху себе си, много си се надценила.
Мелани пристъпи бързо крачка напред.
— Наистина ли го вярваш? — попита тя и в очите й се бореха надежда и съмнение.
— Знам го — отговори той.
— Но, Роланд — проплака тя и опря коляно на канапето, на което той се бе облегнал, преди да се наведе към него, — щом снемаш от мен тази вина, тогава…
— Защо тогава не и Дом? Защото с това, което си направила, не си искала да причиниш зло. Може един-два пъти да ти е минавало през ума, че за мен това ще е справедливо изкупление, че за всичко, което съм ти сторил, би трябвало да ме хвърлиш на испанците. Но нищо повече. А Дом не е имал такива скрупули. Той не само е предал информацията, но и с всички сили се е погрижил ти да отговаряш за евентуалните последици. Да, зная, любовта му към теб го е подтикнала. Това беше и тази вечер оправданието му, задето те е нападнал. Но аз виждам само едно — че той направи това, което искаше. То обаче не е всичко, което се изправя между Дом и мен, далеч не е всичко.
— Така е. Често съм си мислила, че има и нещо друго каза Мелани, като седна на канапето и сложи ръка на облегалката. — Има нещо общо с дядо ми, нали? И с Мексико? Не искаш ли да ми кажеш какво е то? Толкова пъти съм искала да те попитам какво е станало там. Мисля, че ще се побъркам, ако не го узная.
Ядна усмивка изкриви устата му.