— Не, съвсем не! — извика Мелани и скочи.
— Така ли? Защо тогава си тук и се застъпваш за него?
— Не се застъпвам за него — възмути се тя раздразнена, — застъпвам се за теб. Ти си този, който искам да живее. — Пристъпи до него и сложи ръка върху неговата. — Трябва да ми вярваш.
Той сложи длан върху ръката й, плъзна я леко по раменете й и ги сграбчи.
— Много бих искал да ти вярвам.
— О, Роланд! — простена тя и изпитателно погледна слабото му лице. Силна болка я стисна за гърлото и спря думите, които сигурно щяха да докажат, че говори истината.
— Ако можех да ти вярвам, това щеше да ми е по-скъпо от живота — промърмори той и зеленият му поглед спря върху ясните очертания на треперещите й устни. — Мисля, че е възможно да ме убедиш, ако опиташ. Ще се опиташ ли да ме убедиш, моя сладка Мелани, макар и само за тази нощ?
Глава двадесет и първа
Със сълзи на очи Мелани се отпусна в обятията му. Сложи ръце на врата му и вдигна меките си разтворени устни. Той я сграбчи със силата на мъж, който стиска нещо от страх да не му го отнемат. Устата му смаза устните й с пламенна жар, когато целувката му стана по-дълбока. Езикът му докосна нейния, а тя го посрещна първо плахо, а после все по-смело. Ръцете й се сключиха по-здраво около врата му, надигна се на пръсти и се притисна към него, без да обръща внимание, че ребрата я боляха, а гърдите й се сплескаха в неговите.
Съскането на пламъка, чийто фитил догоря, ги накара да се опомнят. Роланд въздъхна, пусна Мелани, сложи ръка на кръста й и тръгна с нея към вратата.
Тъмнината на спалнята се разпръскваше само от светлика на пълната луна, която грееше в прозореца. Простата мебелировка на стаята, светлината, която идваше отвън, късният час и фактът, че носеше облекло за езда, предизвикаха у Мелани чувството, че вече е била тук и преди. Като че ли по много странен начин още веднъж им се даваше шанс, на нея и на Роланд. Същевременно усети задушаващия товар на лека тъга, сякаш в тишината на есенната нощ витаеше духът на края и на сбогуването.
Внезапен страх обзе Мелани, когато се обърна към Роланд. Той я погледна сериозно и започна леко и умело да разкопчава костюма й. Съблече я с бавната предпазливост на мъж, изпълняващ някакъв ритуал, нещо, за което да си спомня цяла вечност, ако се наложи. Измъкна фуркетите от косата й, остави я да падне на бляскави вълни върху ръцете му, а после отметна тази копринена завеса от лицето на гърба й.
— Моя красива Мелани — прошепна той и положи ръце на бузите й. Топлите му устни допряха челото й, очите й, опитаха ъглите на устата й и после вкусиха сладкия нектар на устните й. Вдигна глава, вдъхна дълбоко аромата на жълти рози, който му бе така добре познат, отпусна ръце, свали с няколко бързи движения дрехите си и я отведе в леглото.
Когато я притисна плътно към тялото си, без да се движи, Мелани почувства болка в областта на сърцето. Сложи ръка на косата му и плъзна пръсти по изпъкналите му скули, после по брадичката. Погали го по рамото и от това гальовно опипване се изпълни с дълбоко и необяснимо приятно чувство. Докосваше гъвкавите му мускули и спускаше ръката си все по-надолу. Дишането му се учести и тя не можеше да не забележи, че е разпалила жарта му. Той се отмести малко от нея и също започна да я гали нежно. Топлият дъх на двамата се смеси, когато устните им се намериха и вече не се отделиха. В кадифената натежала нощ нямаше защо да бързат. По-скоро им се искаше да удължат момента, да разтеглят екстаза до границата на непоносимото. Мелани усети как се събужда страстта й. От цялото си сърце, без всякакви задръжки тя му се отдаде, не го лиши от нищо. Когато вече мислеше, че просто няма да издържи повече, без да изпадне в лудост, Роланд легна върху нея. Тя го отведе в себе си и усети чувствената наслада, която пресече дъха й, когато тялото й пое в себе си жаркия пулсиращ натиск на неговото тяло. Той спря, останаха така в това почти мистично единение, докато тя издаде гърлен звук и се помръдна. Тогава той започна да се движи. Вълни на наслада я заливаха и преминаваха с тръпка по кожата й, когато той ускори ритъма. Сетивата й се изостриха и тя потъна в топлия мъжки аромат на тялото му и в горчивата миризма на карамфилово масло. Реагираше сладостно на тласъците му и мяташе глава от една страна на друга. В общия им полет към висините, в които се издигаха, им се струваше, че могат да бъдат господари на света и на идващото утро, че могат да преобразят заплашващата смърт, като се държат един за друг. Толкова по-болезнено бе, когато екстазът стигна до експлозивния си край и страстта заглъхна. Въпреки това не се пуснаха, докато ги победи сънят.