— Няма нужда, струва ми се, да ти напомням, че ти можеше да се ожениш за мен и не го направи. Но това, което явно не разбираш, е, че аз няма да се омъжа за теб, дори днес да ме направиш вдовица. Никога през живота си няма да стана твоя жена. Разбра ли ме? — Обърна се към Роланд и продължи: — Разбрахте ли ме и двамата? Ясно ми е, че между вас не стоя само аз, а много неща, но ако някой от вас изпитва поне нещичко към мен, тогава спрете на часа с тази глупост. Не искам да се пролее кръв.
Настъпи тишина, двамата мъже впиха поглед в нея, после губернаторът Куитман пристъпи и я хвана за раменете.
— Хайде ела, Мелани. Иди настрана. Стигна се много далеч и не може нищо да се предотврати, а така само разсейваш Роланд.
— О, губернаторе — умолително рече тя и сълзи бликнаха от очите й, — спрете ги!
— Не мога. Предполагам, че никой не може. Неприятна история, но вече нищо не може да се промени.
Двамата мъже застанаха с гръб един към друг. След десет крачки трябваше да се обърнат и да стрелят. Броенето вече започна: „пет, шест, седем, осем…“
Дом рязко се обърна.
— Щом аз не мога да я имам, ще се погрижа и ти да не я получиш! — изкрещя той.
Веднага след тези думи стреля.
Мелани нададе вик. Сред мъжете около нея настъпи смут. Още не бяха изброили до десет. Роланд все още беше обърнат с гръб към Дом. Когато Дом изкрещя, понечи да се обърне и куршумът проникна дълбоко в хълбока му, а ризата му се обагри в яркочервено. Залитна и падна на тревата.
Секундантът на Дом беше смаян, макар че беше негова задача при тези обстоятелства да спре дуелиращия се. Преди който и да е от мъжете да може да се помръдне, Дом изтича до жакета си, измъкна своя револвер и се спусна към падналия мъж.
— Ще те убия! — изкрещя той. — Този път искам да съм сигурен. Този път няма да е като с Куба. Този път ще бъдеш мъртъв!
Мелани се бе завтекла към Роланд, когато той падна, също както и лекарят, и Джон Куитман. Сцената придоби тягостен, кошмарен характер, защото изглеждаше, че никой няма да успее да стигне навреме Роланд и да го защити. Роланд се раздвижи и лицето му се изкриви от болка, но едва ли бе в състояние да насочи пистолета към Дом, да се прицели и да стреля.
— Не — викна Мелани, — не!
При вика й Дом се поколеба и на лицето му се появи мъчително изражение, преди чертите му отново да се ожесточат.
Мелани не спря. Беше оставила другите далеч зад себе си. Сега измина последните крачки и се хвърли на земята върху мъжа си. Кръвта изтичаше от раната му и оцветяваше тревата. Дулото на пистолета трепна, когато ръката му потрепери от напрежение. На нея не й оставаше време да му грабне оръжието. Сложи ръка на рамото на Роланд, за да го подкрепи, а е другата обхвана обветрената му китка, задържа я здраво и се прицели.
— Сега — прошепна тя, хлипайки, и изстрелът проехтя оглушително.
Дом, който стоеше едва ли не над тях, отметна ръце във въздуха и падна назад. Остана да лежи неподвижно. На гърдите му зееше голяма дупка, от която бликаше кръв и попиваше в земята. Кафявите му очи бяха отворени и се взираха в небето, а на слабото му лице изведнъж се появи спокоен израз. Ветрец разроши русата му коса и отвя синкавия лютив барутен дим към реката.
Мелани преглътна тежко и погледна Роланд. Пистолетът беше паднал от ръката му, а той се бе свлякъл напред със затворени очи.
— Почакайте да видя — помоли докторът.
— Той… той… — Мелани не можеше да произнесе думата.
— Не, просто е в безсъзнание, но много бързо губи кръв. На първо време само ще го позакърпя, но после трябва да го отнесем у дома. Много лошо, че Котънууд е толкова далеч.
— Ще го взема в Гринлия — рече Мелани решително.
— Напълно ли сте сигурна? Той дълго време ще боледува. Ще се нуждае от много грижи.
— Напълно съм сигурна — отговори Мелани и положи закрилнически ръка върху рамото на мъжа си.
Услужливи ръце вдигнаха Роланд и го отнесоха до пристана. Докторът остана още миг да провери дали Дом дава признаци на живот. Не му беше нужно много време, за да установи, че е мъртъв. Преди да прехвърлят Роланд в лодката, която Мелани беше наела, защото тя беше най-голямата, докторът отново се присъедини към тях и се погрижи пациентът да бъде положен колкото е възможно по-внимателно. После седна до Роланд.
Едрият навъсен лодкар плю през борда, преди да се хване за греблата.
В този момент първата дневна светлина се открои над дърветата. Стана по-светло, когато тя проникна през мъглата над реката и накара водата да заблести. Те се връщаха в Натчес.
Глава двадесет и втора