— Да — съгласи се Дом и се изкашля. — Надявам се само, че това няма да те засегне.
— Положително няма да ме засегне — отвърна Мелани и светлокафявите очи на Дом я стрелнаха с бегъл, почти обвиняващ поглед. Тя не можеше да не сравни неговата нерешителност и колебливост с прямотата, с която Роланд Донован бе почнал да говори за създалото се положение. Би могло наистина да се възрази, че Дом щеше да загуби повече, защото я обичаше. Изразът на лицето му обаче не издаваше нито яд, нито гняв. Може би това се дължеше на някакви още по-силни чувства. Дом се изкашля още веднъж.
— През последните два дни имах възможност да чуя една извънредно неприятна история. Щях да я отдам на злобата и завистта, ако не я бях чул от хора, на които имам пълно доверие. В целия град се приказва, моя мила Мелани, че са те видели да излизаш от хотелската стая на Роланд Донован.
Той следеше реакцията й и я гледаше в лицето с присвити очи. Светлината на огъня придаваше цвят на бледите й страни и искреше по къдравата й кестенява коса. Тя съвсем не изглеждаше шокирана или болезнено засегната, но когато го погледна твърдо, за един кратък миг му се стори, че вижда в очите й да припламва разочарование.
— Това ли е всичко? — попита тя.
— Всичко ли? Не е ли достатъчно?
— Не, едва ли. От малкото, което каза, не следва, че срещата ми с Роланд Донован е била нещо повече от обикновено посещение. Твоите осведомители не ти ли разказаха например, че нямах придружителка, че си тръгнах оттам малко преди полунощ и че — нека го кажем така — бях твърде леко облечена?
— Мелани! — извика той. — Не говориш сериозно, нали?
— Ти не го вярваш? Това поне е някаква утеха за мен. И все пак те уверявам, че е истина.
— Защо, за Бога?
— Едно недоразумение, дори повече от едно — отговори тя с въздишка и без да откъсва очи от огъня, му разказа какво се беше случило през нощта след смъртта на дядо й. Докато говореше, Дом стоеше и я гледаше с такъв израз, сякаш я виждаше за първи път.
— Значи ли това — каза той, когато тя най-после млъкна, — че той всъщност е спал с тебе?
— Да, значи.
— Боже мой! — Той се обърна, за да се хване за белия мраморен перваз на камината. — Как се е осмелил?
— Нали ти казах. Той ме взе по погрешка за друг сорт жена — разбираема грешка, ако се вземат предвид обстоятелствата.
— Как можеш да седиш пред мен и да говориш, сякаш не се е случило нищо особено? Не се ли безпокоиш какво ще направят хората от това? Ще има да злорадстват! Във всеки салон ще те вземат на подбив! Такава пикантна история! С удоволствие ще я сервират с коняка след вечеря!
— Има ли смисъл да ридая, да крещя и да падам в несвяст в обятията ти? — попита Мелани. — Ако смяташ, че това ще помогне, с удоволствие ще ти доставя тази радост, но според мен е по-добре да помислим какво ще правим сега и да вземем някакво решение.
При завръщането си в онази студена дъждовна нощ от Натчес в Гринлия тя не виждаше нищо, защото бе ослепяла от сълзи. Но не можеше да му каже това, не сега.
Дом бавно се обърна към нея.
— Да правим ли? — попита той, погледът му се плъзна покрай нея и се спря върху вратата. — Признавам, че не виждам какво би могло да се направи, освен ако си решила да заминеш. Няколко месеца в Европа, дори една или две години. Сигурен съм, че можеш да си позволиш да останеш толкова, колкото ти хареса. Когато се завърнеш, може би всичко ще е забравено.
Искаше й се да го запита дали той ще забрави дотогава, че е била обладана от друг мъж. Но това също спадаше към нещата, които минаваха за деликатни и които една дама не биваше да произнася пред един джентълмен.
— Това би било най-правилното — каза тя и се насили да се усмихне учтиво. — Ако пътувам достатъчно бавно, напролет бих могла да бъда в Париж. Да, идеята ти ми харесва. Това е значително по-добре, отколкото да се омъжа, както ми предложи мистър Донован. Като политик ти не би могъл, разбира се, да си позволиш да вземеш за съпруга жена с лоша репутация. Това ми е ясно. Спомни си само за клетия президент Джаксън и неговата Рейчъл. Преди няколко години те бяха охулени, и то само защото, хората погрешка бяха разбрали, че тя се е развела с първия си съпруг. При най-добро желание човек не може да знае какво би си помислила обществеността за брака ти с жена, дръзнала да… си има работа с човека, отговорен за смъртта на дядо й.
— Това е доста разумно — съгласи се той с облекчение, без изобщо да долови иронията, с която бяха изпълнени думите й. — Разбира се, ако предпочиташ брак, ако смяташ, че това е по-доброто решение, аз ще удържа на думата си.
При тази очевидна лъжа Мелани не можа да остане спокойна на мястото си и да гледа неискрената усмивка върху тънките му устни. Тя скочи, отвърна се от него и прекоси салона.