Сега нямаше полза да мисли за подобни неща. Днес беше или най-малкото трябваше да бъде щастлив ден.
— Мис Мелани, скъпа, сигурна ли сте, че не искате нещо за ядене?
— Благодаря, не ми се яде. Не бих могла да преглътна нито хапка.
— Защо? Да не би стомахът ви да се е свил на топка? Сигурно, щом се омъжвате за човек, когото почти не познаваме, за мъжа, който уби полковника. Държането ви е осъдително.
— Моля те, Глори. Не искам да говорим за това.
— Защо? Да не би да се страхувате, че мога да кажа нещо неприятно? Какво е станало с вас? Вече не ви разбирам. Не мога да ви позная от онази нощ, когато умря полковникът, а вие излязохте с най-хубавия си черен костюм за езда и го съсипахте. Знаете, че кадифето не бива да се оставя да подгизне. А и беше разпокъсано, като че ли бяхте яздили през някакви трънаци. Не ми казахте какво се е случило и аз не ви питах за това, но ми се струва нередно момиче да отива под венчило толкова бледо и с хлътнали очи, а мъжът, на когото беше обещана ръката ви, да бяга в Ню Орлиънс, сякаш го гонят триста дяволи.
Камериерката стоеше зад Мелани пред тоалетката и донатъкмяваше фризурата й, преди да й сложи воала. Мелани вдигна глава и погледна прислужницата в огледалото.
— Дом ли?
— Ами че кой друг, освен ако е имало и още някой, на когото сте обещавали женитба. Говори се, че заминал с парахода „Прайд ъв Натчес“ в деня, преди да оповестите сватбата си с мистър Роланд. Хората се питат защо е заминал, а също и как се е стигнало до сватбата. Подозират, че нещо се е случило, но не знаят точно какво. И в опитите си да узнаят през последната седмица са напрягали главите си повече, отколкото през цялата година.
— Нищо не може да се направи, за да престанат — каза Мелани хладно.
— Може би сте права, но аз наистина не съм очаквала, че ще доживея деня името на моето момиче да бъде в устата на всички и хората да го предъвкват като някакво лакомство.
— Ще ти обясня всичко друг път, Глори — обеща й Мелани с въздишка. — В момента просто не ми се говори за това.
— Не искате да говорите, защото предполагате, че на мен хич няма да ми хареса това, което сте извършили, и защото се страхувате, че ако изредя всички възражения против женитбата ви с мистър Роланд, няма да имате сили да изпълните намерението си. Е, добре, щом непременно така сте решили. Няма да кажа нито дума повече. Може би наистина не ми харесва начинът, по който се развиха нещата, но трябва да призная, че мистър Роланд, макар да не е мъжът, когото полковникът е избрал за вас, и макар те двамата да не можеха да мелят заедно брашно, има вид на истински мъж и на джентълмен. Когато поглежда към вас, в очите му се появява блясък, който не може да бъде изтълкуван погрешно, сякаш знае как да бъде мил с една жена и все пак да се държи с нея като с дама. Повярвайте ми, скъпа, това е много важно!
Когато стоеше до него пред свещеника, Мелани си спомни за начина, по който Глори описа Роланд. Камериерката имаше донякъде право. Но дали той знаеше как да се държи с една дама — това беше съвсем друг въпрос.
Гласът й звучеше тихо и твърдо, когато повтаряше думите на обета, но хладните й тънки пръсти трепереха в топлата и силна ръка на Роланд. Той изглеждаше внушително в тъмносивия си официален костюм. На копринената му вратовръзка искреше диамантена игла и бялата яка на ризата контрастираше със загорялата от слънцето кожа. Мелани имаше наистина впечатлението, че той я погледна един-два пъти и че погледът му се спира върху стария дантелен воал, който скриваше косите й и чистия й като на мадона профил, но все пак не можеше да се насили да го погледне втори път. За разлика от свещите и гирляндите белите камелии, които държеше в треперещата си ръка, не излъчваха никакъв аромат. Те бяха хладни, чисти и безупречни.