Усмивка повдигна ъглите на устните му.
— Уверявам те, че тези неща имат значение за мен. Само че моите причини за този брак бяха съвсем различни от твоите.
— Аз пък смятах, че причините ни са сходни — каза Мелани и смръщи чело, опитвайки се да проумее смисъла на думите му.
— Причините, които ти изтъкна пред мен, бяха много сходни. Това трябваше да бъде честна сделка. Ние искахме да си помогнем взаимно и да си възвърнем уважението на хората. Поне смятам, че тъкмо до това се свеждаха твоите думи. Не те слушах твърде внимателно. Страхувам се, че твоят вид ме разсея — толкова сериозна, решителна и разпалваща страстно желание. Но най-много ме разсеяха спомените, които ти събуди у мен.
Не беше нужно да го пита за естеството на спомените. Искрите, които припламваха дълбоко в очите му, бяха твърде недвусмислени. Мелани почувства, че дъхът й секва. В мига, в който той я погледна, тя вече не можеше да мисли ясно. Това беше съвсем ново преживяване, и то не съвсем приятно. Когато погледът му се върна отново към ръкава й, тя пое дълбоко и шумно дъх.
— Започвам постепенно да разбирам — въздъхна тя.
— Наистина ли? Не съм много сигурен.
— Не е трудно да се разбере. Ти ясно го показа още от първата ни среща.
— Какво съм показал? — попита той и пусна ръкава й. С леко усилие я обърна, за да разкопчее копчетата на гърба й.
— Че… че ме намираш привлекателна.
За нея беше много удобно, че не бе нужно да го гледа, когато произнесе думите.
— Разбира се, че те намирам привлекателна. Ти си чудно красива жена.
Тя му хвърли бегъл поглед през рамото.
— Много добре знаеш, че не говоря за това.
— Да — съгласи се той замислено, — но, от друга страна, не вярвам, че ти самата знаеш за какво говориш.
Тя не отвърна нищо. Смущаваше я чувството, че той я разсъблича. Вътрешното й напрежение се засилваше и тя не беше в състояние да скрие, че изправена сега пред него, малко залита било от умора, било от шампанското, или просто от нерви. Събираше сили за мига, в който той щеше да я вземе в прегръдките си.
— Толкова трудно ли е да повярваш — попита той и гласът му придоби категоричен тон, — че съм имал уважителни причини да ти предложа да те защитя с името си? Толкова невероятно ли е да си представиш, че бих могъл да се чувствам някак си отговорен за теб, след като дядо ти умря… и след всичко, което стана онази нощ в хотелската ми стая?
Това, че в този момент заговори по двете теми, й се стори преднамерено жестоко. Все пак не беше толкова непредпазлива да изрече това, което мислеше.
— Какво значение има? — попита тя задавено. — Вече сме женени.
Ръцете му спряха работата си.
— Да, женени сме — отвърна той, след като разкопча последните копченца и отстъпи назад. Мелани, която не беше сигурна дали вече може да се движи свободно, се обърна към него, придържайки с една ръка разтворилия се корсаж. Той се отдалечи бързо от нея. Пред тоалетката свали иглата от вратовръзката си и копчетата за ръкавели от ризата. След това развърза вратовръзката и почна да разкопчава с една ръка копчетата на жилетката си.
Мелани облиза изсъхналите си устни.
— Мисля, че е прието младоженецът да изчака долу в салона, докато младоженката си легне.
Той бавно се обърна към нея.
— Както вече подчерта, нашият брак не е съвсем обикновен. Затова не виждам причина да се държа като… обикновен младоженец. — Погледна я със зелените си очи, в които прозираше лека усмивка, когато измъкна ризата от панталоните си. — И изобщо… не е ли малко късно за подобен свян?
— Прави ти удоволствие да ми напомняш за това, нали? — упрекна го тя. — Не мога да си обясня какво толкова забавно намираш.
— Не съм мислил досега — отговори той и вдигна едната си вежда, — но май действително ми прави удоволствие. Когато намеквам за това, ти се изчервяваш очарователно… и изглеждаш като жена, а не като студенокръвна богиня.
— Предполагам, че все някога ще престана да се смущавам от тези неща.
— В такъв случай ще трябва да намеря нови средства и начини, които да имат подобен ефект.
Мелани рязко се извърна от него, надявайки се, че няма да му достави удоволствието да види червенината, която бе стигнала до корените на косите й. Какво да прави? До преди няколко минути настръхваше при мисълта за всяка стъпка, която той би предприел, за да я вземе в прегръдките си. Сега й стана ясно, че е далеч по-просто да се остави да бъде съблечена от него, отколкото да се съблече сама под неговите зорки и насмешливи очи. Искаше й се да го помоли да загаси лампата, за да може да се приготви за лягане под закрилата на тъмнината. Но беше сигурна, че ще откаже, затова дори не се опита. Не й оставаше нищо друго, освен да последва примера му. Колкото повече протакаше нещата, толкова по-ясно щеше да му стане, че всичко това я отвращава, и толкова повече щеше да й се подиграва за нейната сдържаност.