Тя се движеше с бавна и неосъзната грация, когато тръгна към гардероба, отвори вратата с огледалото и извади оттам нощницата си. Метна я върху един стол в другия край на стаята, колкото е възможно по-далеч от Роланд, и заизтегля ръкавите на роклята. След това пое дълбоко дъх и я съблече през главата си. Многото метри сатен се прибавиха към нощницата й на стола. След това наведе глава и се зае с панделките на фустата. Зад себе си долови шума, с който Роланд си събу ботушите. Значи му оставаше само панталонът. Мелани сведе още по-ниско глава и развърза панделките на фустата и шнуровете на корсета, след което се наведе бързо, за да вдигне нощницата и да я нахлузи през главата си. Така прикрита тя свали корсета и останалите долни дрехи и остави всичко на куп на пода, докато разпределяше равномерно гънките на бялата батистена нощница и пъхаше ръце в дългите ръкави.
Обърна се с облекчение. Роланд стоеше, загледан в огъня, подпрял ръка на перваза на камината. Челото между тъмните му вежди беше смръщено и лицето му имаше замислен израз. Той се загледа в нея, когато тя отиде до тоалетката и започна да изважда фуркетите от косите си, които падаха меки като коприна, на тила й. Изразът на лицето му не се разведри. Мелани го наблюдаваше с крайчеца на окото си и се запита дали не го боли ръката. Не че изпитваше съчувствие. Той заслужаваше всяко възможно страдание. Тя стисна устни, посегна за четката и започна да разресва дългата си блестяща коса, измъквайки я напред през раменете, за да може да стигне по-лесно краищата й. Когато косата й беше пригладена и не остана разрошено място, тя я раздели на три дебели кичура и започна — както винаги преди лягане — да ги прави на плитки.
— Остави това.
— Какво? — попита Мелани и се обърна.
— Не си сплитай косата — каза той с подчертано заповеднически тон.
— Ако не я заплета, утре сутринта ще е съвсем сплъстена — отговори тя и пръстите й отново посегнаха към копринените кичури.
— Това лесно ще се оправи.
— Така ли? И допускам, че ти отново ще играеш ролята на камериерка.
— Възможно е — каза той, стана и тръгна с решителни стъпки към нея. — Във всеки случай мога да ти обещая, че сега ще разплета всяка плитка, която се опиташ да направиш. И изобщо доста дълго се размотавахме, време е да си лягаме.
Преди да предугади намеренията му, той я вдигна, притисна я до гърдите си и извървя с нея малкото крачки до леглото. Сложи я по средата на дюшека върху отметнатата покривка и след това легна до нея. Погледна я в смаяните очи, докато събуваше белите сатенени обувки, които все още бяха на краката й. След това прекара ръка по прасците й и събу чорапите. Изправи се и пак я погледна. Лицето му изразяваше нерешителност и лека самоирония, докато се взираше в меката, къдрава кестенява коса, която се разстилаше около главата й, и в закръглените форми на тялото й, очертани през тънката материя на нощницата.
Той рязко се отдръпна от леглото. Мелани бързо притвори клепачи, когато събу панталона си и изгаси лампата. Щом стана тъмно, тя се пъхна под завивката и я издърпа под брадичката си, сякаш й бе студено. Когато Роланд се върна до леглото, той остана за миг прав между нея и топлото сияние на огъня. На медночервения фон очертанията на мускулестото му тяло приличаха на древна статуя, изваяна от боговете като въплъщение на съвършената мъжественост. Това беше само бегло впечатление, но Мелани се разтрепери вътрешно. Тя не се помръдна, когато пружиниращият дюшек се огъна под тежестта му, продължаваше да лежи неподвижно и да гледа смътния силует на мъжа, който се надвесваше над нея и сега беше неин съпруг.
Той легна до нея и силните му ръце се протегнаха, за да я притиснат до голото му тяло. Мелани лежеше вцепенена и неподатлива, със здраво стиснати очи. Стори й се, че той дълбоко вдъхва уханието на жълти рози, което се излъчваше от косите й. Гласът му беше приглушен и безизразен, когато каза близо до ухото й:
— Спи сега, почини си от днешните преживявания. И утре е ден.
Глава пета
Беше й топло, приятно топло. Макар че в стаята бе хладно, обгръщаше я уютна топлина. Лежеше в полусън със затворени очи, наслаждавайки се на това усещане, но долови също ускореното движение на кръвта си и лека вътрешна възбуда. Протегна се и се сгуши още по-плътно в пухения юрган. В резултат на това движение влезе в още по-близък контакт с източника на топлина, от който беше обгърната. Беше се свила до силно мъжко тяло. Роланд. Гърбът й бе притиснат до гърдите му. През нощта нощницата й се бе плъзнала нагоре и тя чувстваше коленете му в свивките на своите. Батистата се беше набрала над гърдите й и ръката му почиваше върху една от изящните заоблености, като нежно галеше зърното.