Когато разглеждаше профила му и ясно очертаните линии на лицето, раздалечените очи под гъстите вежди, класическата форма на носа му, твърдите устни и косата, която като гъст сноп се издигаше над широкото му чело, Мелани почувства към Роланд Донован нещо, което никога не бе смятала за възможно — съчувствие. Внезапно изпита мощен порив да го отвлече от мислите му или най-малкото да го накара да ги сподели с нея.
— За какво мислиш? — попита тя.
Неволно — така изглеждаше поне — той обърна поглед към нея, кимна към стената и каза:
— Току-що разглеждах настръхналата ти кожа.
— Какво? — извика Мелани и видя, че сянката й пада, силно увеличена, върху стената. Чу шумоленето на спално бельо, когато Роланд стана. Сянката му закри нейната и той се приближи, вземайки кърпата от облегалката на стола.
— Хрумна ми — каза той спокойно, — че след като вече трепериш от студ, може би ще приемеш всеки метод, който ти предложа, за да те стопля.
Тя почувства облекчение, че случката на трапезата не го е разстроила прекомерно, но същевременно се стъписа, когато той се приближи. През последните дни той няколко пъти се бе събличал в нейно присъствие, но тя още никога не бе го виждала гол на толкова ярка светлина.
— Май че имаш право — призна му тя лекомислено. — Ако ми подадеш кърпата, ще изляза от чебъра.
— Не — отвърна той и поклати глава. — Ако ще се заема да те стопля както трябва, най-добре ще е да започна веднага.
Спря се до чебъра и метна кърпата на рамото си. След това хвана Мелани за ръката и я изправи на крака.
— Почакай! — извика тя, когато той я обхвана седна ръка през кръста, вдигна я и я сложи пред себе си.
Тя залитна към него и преди да възстанови равновесието си бюстът й докосна гърдите му, но той, изглежда, не забеляза това, а започна да я изтрива с кърпата. Действаше толкова енергично, че не й остана време да мисли за благоприличие, докато той я обръщаше от всички страни, а тя се мъчеше да запази кожата си от грубия пешкир.
— Ох, Роланд, недей! — задъхана каза тя. — Стига!
Той стигна до по-деликатните части на анатомията й и движенията му станаха по-бавни. Когато пъхна пръсти в косите й и дръпна главата й назад, за да я целуне, на нея отдавна й беше топло, но я грееше и нещо друго — пламтящият огън на желанието.
Роланд пусна кърпата. Мелани се опита да я вземе, но ръцете, които я обгръщаха, бяха прекалено силни и прекалено бързи.
Роланд жадно се наслаждаваше на устата й, плъзна ръце по гърба й до хълбоците и я притисна плътно до долната част на тялото си. В страстта си той внезапно я пусна, наведе се, пъхна ръка под коленете й и я вдигна. С няколко крачки стигна леглото. Опря коляно върху дюшека и се отпусна с нея на постелята. В последния момент се обърна по гръб и я притегли върху себе си. Един продължителен миг те се гледаха в очите и в неговия поглед се четеше огромно желание, а в нейния — изненада от събудената страст и искрено съчувствие, нещо, което бе твърде близо до любовта.
В тези кратки мигове на Мелани й стана ясно, че колкото и да се преструваше, думите на баща му го бяха засегнали и че той не е същият, както през другите нощи. Разбра, че иска от нея нещо, което по-рано бе търсил у друга жена, нещо, от което бе имал нужда през онази студена дъждовна нощ в „Ривър рест“. Забрава. Странно, но това нямаше значение за нея. В трескавия пламък на мига й се струваше, че тя би могла да намери същото в неговите обятия.
Той се претърколи върху нея. Тя опря длани върху гърдите му и се опита да успокои своята разбушувана кръв и да се противопостави на нежния женски инстинкт, който я караше да се поддаде на неговото желание. Победата й бе краткотрайна. Тя наистина лежеше пасивно в обятията му и толкова дълго приемаше хладно твърдия настойчив напор на устата му и умелите докосвания на ръцете му, че изглеждаше, сякаш го отблъсква, но накрая не можеше повече да се съпротивлява. Постепенно силата на отбраняващите се ръце отпадна. Тя ги отпусна.
Роланд моментално се възползва от слабостта й. Коляното му се плъзна между бедрата й, а ръцете му я обгърнаха по-здраво. С притиснати устни и тела, които се сплитаха и извиваха едно в друго, те се съединяваха и слепешката търсеха опиата на страстта, приспивния покой на пълното изчерпване, което води след себе си съня.
По-късно, когато се грееше в прегръдките на Роланд, засилващ се шум от конски копита я изтръгна от полусънното състояние. Тя продължи да лежи, но бе напрегната, сякаш усещаше приближаването на опасност. Вторачи се в тъмнината, когато от долната галерия достигна тропот на стъпки и се чуха удари с юмрук по входната врата. Прозвуча глас, мъжки глас, който изглеждаше познат, макар че беше пресипнал от гняв и преливане, глас, който настояваше да му отворят вратата и викаше нейното име.