— Трябваше да помислиш за това, преди да заминеш за Ню Орлиънс и да я оставиш сама — отвърна Роланд и на лицето му се появи заплашителен израз.
Дом кимна с тъжна гримаса.
— Знам. Глупаво беше от моя страна да замина. Тя нямаше никого, към когото да се обърне. Не повярвах, че те мрази толкова много и е готова на всичко, за да си отмъсти за това, което й стори.
Мелани пое дълбоко дъх и стисна здраво парапета, очаквайки отговора на Роланд. Когато го чу, въздъхна с облекчение.
— Не, Дом — каза той, — ти си мислеше, че можеш да я изолираш от обществото. Мислеше си, че можеш да я изпратиш тайно в Европа, за да чезне там, докато закопнее за близка среда. И след това какво? Смяташе да я посетиш там и да я въведеш в ползващите се с лоша слава среди на обществото, да я запознаеш с онази категория хубави млади жени, които също са извършили прегрешение срещу добрите нрави? Каква роля й беше избрал? Ако името й беше опетнено, което я изключваше като съпруга, все пак винаги можеше да я направиш своя метреса, нали? Жена, която въпреки произхода си няма покровител, е лесна плячка.
Мелани едва сподави една въздишка на възмущение, вниманието й бе така погълнато от двамата мъже, че почти не забеляза как зад нея се появи бащата на Роланд.
— Това е з-з-злостна лъжа! — извика Дом.
— Ако искаш да чуеш истината, можеш винаги да ми обявиш дуел — предизвика го Роланд със заплашителен глас.
Погледът на Дом стана несигурен и той сведе очи.
— Иска ти се, нали? Защо да ти доставям това удоволствие?
— И аз не виждам причина да изпълня желанието ти да видиш жена ми.
— Може сега да е твоя жена, но беше моя годеница и аз никога не съм й връщал годежа, никога! Казвах само, че трябва да почакаме. Не ми ли дава това правото да разменя няколко думи с нея, за да разбера дали е щастлива?
Дом произнесе тези думи така хленчещо и тонът му изразяваше такова самосъжаление, че Мелани се почувства неловко. Моментният му гняв се изпари и сега в очите му се появиха сълзи. Тя го наблюдаваше така, сякаш виждаше чужд човек. Разкаянието му не я трогна и загрижеността му не я убеди. Роланд се оказа прав. Къде бяха тези дълбоки чувства, когато тя имаше нужда от тях? В пристъп на огорчение, което съвсем не беше характерно за нея, тя разбра, че сега Дом отново се страхува най-много от това, какво ще си помислят хората за него. Каквото и да бе нейното поведение, фактът, че се бе омъжила толкова бързо за друг, не можеше да допринесе за авторитета му. Нещата изглеждаха така, сякаш той не бе успял да я задържи, и толкова по-правдоподобни ставаха слуховете, че тя бе предпочела Роланд Донован пред мъжа, когото дядо й бе избрал за нея.
— Не, съвсем не — отвърна му веднага Роланд. — Ти загуби всякакво право, което някога си имал, щом не пожела да изтеглиш напред датата на сватбата.
— Много добре знаеш защо не можех да направя това и знаеш, че ти беше причината!
— Да! — процеди през зъби Роланд. — Излишно е да се впускаме в подробности и дори въобще да повдигаме този въпрос. А сега е най-добре да си тръгнеш, преди да изпаднеш в положение, за което утре сутринта ще съжаляваш.
Дом се изчерви. След това по обляното му в сълзи лице се появи израз на изумление.
— Нали някога бяхме приятели? — изхленчи той тихо с треперещ глас.
— Да, бяхме — отвърна Роланд. — Някога.
Мелани гледаше двамата мъже със смръщено чело и имаше чувството, че е доловила в думите им някакъв скрит намек, който не можеше да си обясни. За миг й се стори, че разпрата им няма нищо общо с нея.
Изразът в очите на Дом показваше, че се чувства засегнат. Когато отвори уста, за да изтъкне нови възражения, Роланд му посочи вратата с рязко движение на главата и кимна на Сътон. Прислужникът пристъпи към нея и я отвори, а лицето му приличаше на маска, загледана в далечината.
Дом се поколеба и погледна първо прислужника, след това Роланд. Направи една крачка към царящия навън мрак и се обърна.
— Кажи на Мелани… — започна той.
— На жена ми — вметна Роланд натъртено — не са нужни нито извиненията ти, нито утешенията ти. Единственото, което можеш да направиш сега за нея, е да я оставиш на мира. Така те съветвам да постъпиш.
С внезапна смяна на настроението, характерна за пиян човек, Дом отметна глава назад и сви ръцете си в юмруци, поглеждайки нагоре към Роланд. Мелани видя напрежението, което го бе обзело, високомерната поза на главата и неподвижния поглед, с който кафявите му очи пронизваха мъжа й. В този момент й се стори, че Дом има намерение да се втурне по стълбата и да се нахвърли върху Роланд. Внезапен необясним страх я накара да хукне надолу.