Една ръка на рамото й я спря. Бащата на Роланд, който стоеше до нея, поклати предупредително глава. Когато погледна отново надолу, видя, че раменете на Дом бяха приведени напред. С бавни крачки той тръгна към вратата. Роланд не се помръдна от мястото си и не предприе нищо, за да го спре или да ускори излизането му. Със залитане Дом изчезна в тъмната нощ.
Сътон затвори вратата и без да бърза, взе лампата. Роланд се дръпна от парапета и изкачи стъпалата пред Сътон. Мелани остана на площадката, докато се вслушваше в тропота на копита, който се отдалечаваше по входната алея.
Бащата на Роланд се появи иззад Мелани и препречи пътя на сина си. С ръце на кръста той попита троснато:
— Откога си присвояваш правото да отказваш на хората моето гостоприемство?
— Какво трябваше да направя според теб? Да гледам как един разочарован кандидат за женитба натрапва посред нощ вниманието си на жена ми ли?
Гневният поглед на Роланд се премести от баща му върху Мелани. Посегна за ръката й и я придърпа до себе си. Старият човек промени тактиката си и каза:
— Това наистина беше странна история. След всичко, което чух току-що, изглежда, че вашият брак май не е бил по любов. Дори не съм сигурен дали изобщо е почтен брак.
Мелани, която наблюдаваше двамата мъже, за пръв път забеляза приликата между тях — и двамата се усмихваха със същата язвителна ирония.
— Не е — съгласи се Роланд и поведе Мелани след себе си по коридора към тяхната спалня. — Това сигурно те прави щастлив. Нали винаги си го очаквал?
Мелани не спа добре. Часове наред лежа будна, загледана в тъмнината, и мислите й непрекъснато се въртяха в кръг. Подозрението, че Роланд също не спи, не й помогна много. Страхуваше се да помръдне, за да не го докосне, без да иска. Беше установила, че и най-лекото докосване е достатъчно да събуди желанието му. Когато след дълги часове той я придърпа към себе си и я притисна до тялото си, тя въздъхна примирено. Въздишката й не беше оправдана. Той не направи нищо повече, а само я притегли към себе си и зарови лицето си в меките й, ухаещи коси. Когато почувства топлината на равномерното му дишане в тила си, парещите й клепачи най-после също натежаха и тя заспа.
Събуди се твърде бавно. Слънцето грееше в стаята, но лъчите му падаха под ъгъл, който показваше, че сутринта е доста напреднала. Въпреки ярката светлина навън бе страшно мразовито.
При всяко вдишване и издишване се образуваха малки облачета пара. Мелани потрепери и се мушна още по-дълбоко под завивката. Не усети топлина до себе си, а само гол, студен чаршаф. Роланд беше излязъл и бе предоставил леглото изцяло на нея. Трябва да е била поуморена, отколкото смяташе, щом той бе успял да се облече и да напусне стаята, без да я събуди.
Тя можеше да не обръща внимание на студа и да стане, но какво щеше да прави? Нямаше представа какво се очаква от нея. В Гринлия тя и Роланд закусваха в стаята си, но нищо не показваше, че той възнамерява да я карат така и тук. Напрежението между бащата и сина и особено произшествията през миналата нощ правеха невероятно предположението, че двамата мъже закусват заедно в момента, освен ако това не е било неизбежно. Да не би всеки от тях да закусваше отделно? С това нямаше да спечелят симпатиите на домашната прислуга.
С въздишка Мелани отметна завивката толкова, че да може да достигне шнура на звънеца до леглото. Щеше да помоли за чаша горещ шоколад и да размени няколко думи с прислужничката, когато й я донесе, защото се надяваше да подразбере по този начин нещо за реда в домакинството. Но не дръпна шнура. В тази къща нямаше никаква прислужничка, само Сътон. Ако искаше горещ шоколад, трябваше преди това да се облече и да слезе долу. Щом така и така щеше да се изложи на студа, за да се облече, можеше и веднага да потърси някъде огън, край който с удоволствие да изпие сутрешното си питие.
В рокля от черна мериносова вълна, обточена с тъмносиво рипсено кадифе, и със сив шал около раменете, тя слезе на долния етаж. В хладния хол я посрещна мирис на поддържан с дърва огън и тя безпогрешно го проследи до малка дневна в дъното на къщата. Почука леко на вратата, натисна дръжката и влезе.
Очевидно тук господарят на дома се оттегляше в самотните си вечери. Един люлеещ се стол с грозни възглавници беше издърпан пред камината. Малко плюшено канапе на неопределена възраст подсказваше с изтъркани части на тапицерията си, че е било използвано повече за лежане, отколкото за седене. По всички маси бяха натрупани списания и навсякъде бяха разпилени принадлежности за чистене на лула и тютюн. Между тях имаше чинийки с изтръскана пепел от лула и вмирисани остатъци от храна. Пред огнището бяха сложени чифт ботуши и тенекиена кутия с черна вакса, а четката за обувки се подаваше наполовина изпод канапето. Всичко беше покрито с толкова дебел слой прах, че дори порцеланът изглеждаше потъмнял.