Двама души седяха в стаята — Роланд и един мъж, когото тя бе срещала вече веднъж, мъж с пепеляворуса коса, блестящи сини очи и чаровна усмивка, която прикриваше бързата му и изключително точна преценка за хората. Когато тя влезе, двамата мъже станаха прави.
— Мелани — поздрави я мъжът й, видимо зарадван, — тази сутрин имаме посетител. Спомняш си за Джереми, нали?
Джереми Роджърс беше свидетел на сватбата им, приятел на Роланд от времето на военната служба и спътник при авантюрите му в Калифорния. Освен това той беше притежателят на „Ривърест“.
— Да, разбира се — отговори тя и му протегна ръка.
Поклонът му беше безупречен. Той задържа пръстите й достатъчно дълго, за да изрази възхищението си, но не толкова, че да намекне за интимност.
— Наистина не съм ви забравил, мадам — започна той. — Най-красивата булка, която съм виждал някога.
— Мелани, не помня дали съм ти казвал, че Джереми е наш близък съсед. Семейството му притежава парче земя само на пет-шест мили оттук. Ние сме израснали заедно.
— Разбирам — рече Мелани и удостои мъжете с приветливата, нищо неказваща усмивка на домакиня. — Мисля също, че двамата имате общи подвизи и приключения, нали?
— Не съвсем — отвърна Роланд, — макар че ние си представяхме нещата така, когато потеглихме. Джереми беше при губернатора Куитман. Те се завърнаха от битката при Грасхопър Хил като герои, като завоеватели на Мексико сити.
— Хубави герои, които се сражаваха с невръстни младежи за един хълм, който след това върнахме веднага на неприятеля. Но мисис Донован сигурно не иска да слуша нищо за тази война. Колкото и облаги да ни донесе, тя отдавна е свършила.
— Облаги ли, мистър Роджърс? — осведоми се Мелани и седна там, където Роланд бе изчеткал канапето за нея.
— Разбира се, от гледна точка на правителството на Съединените щати. Имах предвид мирния договор, по силата, на който Ню Мексико, Аризона и Калифорния бяха отстъпени на нашата страна. Сигурно ви е ясно, че последната война в Мексико едва ли представляваше нещо повече от поход на отряди от военни авантюристи, които случайно имаха одобрението на правителството във Вашингтон.
— Съвсем не, мистър Роджърс. Доколкото знам, военният авантюрист е цивилно лице, което с наети войници, въоръжени със собствените му средства, се меси във вътрешните работи на друга страна.
— Това е вярно, но какво променя униформата, ако мотивите са едни и същи? Присъствието на редовна поиска показва само, че интервенцията се одобрява от нисши служители на правителството. Решаващо е това, че страната и най-важните й стратегически пунктове, срещу които е запланувано настъплението, може да бъде завладяна със сила.
Роланд стоеше с гръб към камината.
— И най-важното в тази политическа дискусия, което ти трябва да чуеш, Мелани — каза той със сух хумор, — е, че на Джереми вече му е омръзнало да ръководи своя хотел и е обзет от мисълта да се присъедини към друг отряд от военни авантюристи.
— Може да ми се присмиваш, но животът на притежател на хотел не е живот за един мъж. Бог ми е свидетел, че никога не съм искал такава работа и никога нямаше да имам нещо общо с нея, ако една нощ не ми бе провървяло толкова много на покер. Ако мога да продам „Ривърест“, да вложа парите в отряда на Лопес и да се върна от похода с хубаво парче земя в Куба, не бих се колебал нито миг!
— Лопес ли? — попита Мелани. — Генерал Нарсиско Лопес?
— Същият. Чували ли сте вече за него, мадам?
— Доколкото си спомням, дядо ми и губернаторът са споменавали за него и за амбициите му в Куба.
Джереми Роджърс кимна енергично.
— Това е много изгодна работа. В края на краищата Куба се намира само на сто мили от брега на Съединените щати, прекалено близо, за да допуснем да бъде владяна от чужда сила. Испанското правителство, което е на власт там, я използва, за да прави въртели вече близо двеста години на американските корабопритежатели и капитани. Всеки знае, че едва ли има наш кораб, който след като потегли от пристанището, да не спре там, за да натовари вода и свежи запаси на борда. Помислете само колко по-удобно би било, ако пристанището на Хавана се намираше под контрола на правителството на Съединените щати.
Дори само по тази причина идеята островът да бъде завладян е много уместна, да не говорим за плодородната земя и за топлото време, което позволява на селяните да обработват нивите целогодишно.
— Знам, че губернаторът одобрява намеренията за анексиране на страната, най-вече защото си въобразява, че в края на краищата като робовладелска държава тя ще бъде присъединена към Съюза, но дядо ми беше по-предпазлив. Той беше убеден, че да се мерим със силата и хитростта на една европейска страна като Испания е много по-различно от това, да се сражаваме с мексиканските селяни.