Джереми се ухили.
— Според генерал Лопес силата на Испания е мит, а той би трябвало наистина да е информиран, защото е прекарал младостта си в испанската армия и се е издигнал до висок чин. От най-малко петнадесет години тази страна запада и сега е толкова слаба, колкото и нейното кралско семейство, което е увредено от бракове между близки роднини от поколения насам. Освен това на кубинския народ му е омръзнало да бъде управляван от страна, отстояща на две хиляди мили. Много от най-влиятелните хора са готови да приемат предимствата, които биха получили като граждани на Съединените щати. Ако ние отидем на острова, те ще се вдигнат, ще се присъединят към нас и ще съборят испанското господство. Освен това Лопес познава острова като петте си пръста. Вие знаете, че той заемаше висок пост по времето на генерал-губернатора Херонимо Валдес.
— Да, преди да бъде уволнен поради някакво закононарушение в поверената му служба.
— По този повод генералът би казал, че е освободен от служба поради симпатиите му към партията, която настоява за анексирането на Куба. В действителност той бе уволнен едновременно с генерал-губернатора Валдес. Лопес, който е родом от Венецуела, е решил да се обедини с кубинската хунта в Америка, вместо да се върне в Испания.
— Остава само да видим дали е взел правилното решение, мис — изрази съмнение Мелани, надсмивайки се леко над ентусиазма на пепеляворусия мъж.
— Мисля, че тъкмо това е сторил и че това ще стане известно още преди края на лятото.
— Толкова скоро ли? — Мелани обърна глава встрани. — Звучи така, сякаш смятате да отплавате до края на седмицата.
— Наистина бихме отплавали, ако можех да убедя мъже като Роланд да тръгнат с мен. Малцина могат да се мерят с него, когато трябва да бъдат организирани хора или набавени запаси, или пък недодялани новобранци да бъдат превърнати за една нощ във войници.
Тя хвърли поглед към мъжа си, той гледаше мрачно приятеля си със свити устни.
— Вие сте поканили моя… моя мъж да потегли с вас? — попита тя.
— Знам, че сега не е най-подходящият момент да отварям дума за подобни неща, защото вие двамата току-що сте се оженили, но нямаме време за губене. Генерал Лопес е в Ню Орлиънс, за да намери пари, да вербува хора, да организира доставянето на пушки и муниции и да набави хиляди дреболии, от които ще имаме нужда. Не бих упрекнал Роланд, ако ми каже да вървя по дяволите. Знам, че едва ли някой би могъл да ме накара да оставя жена като вас. Помислих си обаче, че при сегашното положение не би било зле да му направя все пак предложение.
— Ти какво му отговори? — попита Мелани и вирна брадичката си малко по-високо, защото разбра, че на Джереми. Роджърс са известни подробностите около тяхното бракосъчетание. Това не я изненадваше, нали той бе собственик на хотела, където започна всичко, и все пак не беше редно да се говори за тези неща така открито. Несъмнено неприятното чувство, което я обзе, се дължеше не само на откровеността на Джереми, но към това се прибавяше и нерадостната перспектива животът й да се обърка за втори път. Тъкмо свикваше с мисълта, че е омъжена жена, тъкмо се замисляше как ли ще изглежда животът й през идните години. Роланд щеше да е плантатор, ако не на земята на баща си, то на земите, с които сам се бе сдобил. Тя щеше да стои начело на трапезата му и да се грижи всичко в домакинството му да върви гладко, а с течение на времето щеше да му народи деца. И бавно, както сега, или в леко променена форма, за която вече бе мислила, щеше да го накара да плати за това, което бе сторил на дядо й и на нея. Но присъедини ли се към Лопес, всичко щеше да бъде другояче. Той щеше да изчезне от живота й, щеше да бъде дълго време извън обсега на нейното влияние, все едно, че е напуснал къщата в нощта на сватбата.
— Досега още не ми е отговорил — отвърна Джереми на въпроса на Мелани. — Тъкмо се мъчех, доколкото мога, да му обясня изгодите от начинанието, когато вие дойдохте при нас.
— Ще трябва да се съгласиш — каза Роланд провлачено, като бегло я погледна в лицето и веднага отмести очи, — че думите на Джереми звучат убедително. Тъй като междувременно имах възможност да размисля, Джереми, смятам, че отговорът ми е положителен. Тръгвам с теб.
По-нататък разговорът се завъртя около подготовката. Двамата мъже се споразумяха да заминат след една седмица заедно за Ню Орлиънс. Говориха за нещата, които щяха да вземат със себе си, и за чиновете, които се надяваха да получат под командването на Лопес. След това Джереми, постигнал това, за което бе дошъл, се сбогува.