Мелани се вгледа в него. След това вирна гордо брадичка и каза:
— По този начин ставам твоя длъжница. Гринлия струва много повече от тази сума, но аз ще ти припиша имението колкото е възможно по-скоро.
— Това не е нужно — каза той и поклати усмихнато глава. — Когато се ожених за теб, твоето имущество стана мое. Но ако непременно си решила да ме обезщетиш за разходите, знам по-приятни средства за изплащане на дълговете.
Мелани го погледна изпитателно в лицето, когато той се отдръпна от бюрото и се приближи до нея. Блясъкът, който видя в очите му, я накара да протегне отбранително ръка.
— Това… това е ужасно — промълви тя, възмутена и обезпокоена от факта, че той така леко отхвърли предложението й.
— Ужасно ли? Ако поразмислим колко малко време ни остава, смятам това за доста щедро предложение. Не са много жените, които могат да твърдят, че една-единствена нощ с тях струва толкова скъпо.
Иронията и очакването се смесваха така неразгадаемо в очите му, че Мелани не беше сигурна дали не се шегува.
— Съвсем не мислех за това… — започна тя, но беше вече много късно.
Начинът, по който я целуваше, не оставяше никакво съмнение, че поне в това отношение всяка дума е била казана съвсем сериозно.
Една-единствена нощ. Това беше всичко, което им оставаше преди заминаването му. Параходът, с който щеше да тръгне надолу по реката, бе в пристанището на Натчес и щеше да потегли при изгрев — слънце. Багажът му бе вече качен на борда и прибран в каютата му. Сега им оставаше само нощта и тогава той ще събере последните си лични вещи и тя ще му махне с ръка за сбогом. Скоро ще изчезне от живота й. Гринлия отново ще принадлежи само на нея, също както и леглото й. Тогава ще бъде спокойна. Тя нито знаеше, нито искаше да знае дали това ще продължи седмици, месеци или завинаги.
Една-единствена нощ. Сутринта мина и стана следобед. И по-рано, отколкото предполагаше, се спусна мракът. Те бяха вечеряли и се оттеглиха в спалнята.
Мелани стоеше до прозореца, загледана навън в нощта, и решеше дългата си коса, която падаше върху раменете и като блестящо златисточервено наметало. Свободата беше толкова близо, че тя трябваше да тръпне в радостно очакване и да бъде весела и доволна. Вместо това бе настроена меланхолично. С изненада установи, че кой знае защо се чувства така, както по времето, когато дядо й потегляше на война. Изпитваше същото тъпо отчаяние, тъй като оставаше сама.
Опита се да си внуши, че това е детинщина. Ако сега й се плачеше, то бе само защото мислеше за дядо си. Беше минало твърде малко време, откакто го бе загубила — това беше всичко, и оттогава се бяха случили толкова много неща. Наистина нямаше нищо чудно в това, че не може да владее напълно чувствата си. Започна да движи четката по-бавно. С опакото на ръката си избърса сълзите от клепачите си.
Бяха приятно отпуснати след току-що взетата баня и сега тя можеше да вижда в стъклото на прозореца отражението на Роланд, който си беше вързал кърпа около кръста и се бръснеше. Широкият му гръб завършваше с тесни хълбоци и тя наблюдаваше движението на мускулите му. Мина доста време, преди Мелани да разбере, че той също може да я вижда в малкото огледало върху мраморния плот на тоалетката.
Тя рязко се обърна и отиде до леглото. Когато се зави, Роланд хвърли поглед към нея, остави бръснача, изплакна остатъците от сапун по лицето си, приближи се до леглото и духна лампата върху нощното шкафче. Развърза кърпата и я пусна на пода.
Мелани наблюдаваше как се приближава до нея в трепкащото сияние на огъня. Може би беше игра на светлината, но на нея й се стори, че очите му имат измъчен израз, израз на страдание, който той никога не би допуснал, ако знаеше, че тя може да го забележи. Видът му странно я трогна и това чувство се смеси някак си с отчаянието, че скоро ще остане сама. Помисли си колко е чудно, че той бе предложил да изплати дълговете на дядо й. Нито преди, нито след сватбата бе споменавал за това и може би никога нямаше да каже нещо, ако тя не изтръгна сведенията от адвоката. Беше узнала също, че е останала без пари и е напълно зависима от него, а той изобщо не бе отварял дума по този въпрос. Разбира се, ситуацията не беше чак толкова необичайна, но тя по-скоро очакваше, че той ще се перчи с това и ще й го натяква. Напротив, той го беше крил от нея. Такава щедрост — не точно парите, а начинът, по който й ги предлагаше, справедливо погледнато, действително заслужаваше отплата. Тя знаеше кое платежно средство предпочита той най-много — неведнъж й го беше казвал. За да не й бъде съвестно, че изневерява на паметта на дядо си, настойчиво се убеждаваше, че ще е много полезно да му засвидетелства своето благоволение. Щеше да бъде добре, ако неоспоримото желание на Роланд към нея се засилеше през тази последна съвместна нощ, така че той да отнесе със себе си спомена за бурната страст и да копнее по нея, когато бъде далеч.