Дюшекът между тях се изду, когато той легна настрана. Протегна ръка към рамото й и попита в тъмнината с плътен, дълбок глас:
— Какво ти е? Защо плачеш?
— Не плача — отвърна Мелани.
Той въздъхна дълбоко.
— Може би имаш всички основания за това.
— Нали ти казах, че не плача — каза тя предизвикателно, но съчувствието му я трогна. Без да разсъждава, тя измъкна ръката си изпод завивката и обхвана пръстите му.
Той продължаваше да лежи неподвижно и сякаш затаи дъх. Досега тя никога не бе проявявала отзивчивост, винаги бе търпяла мълчаливо, когато той я любеше и изобщо не показваше, че изпитва наслада. Затова този малък жест, който, изглежда, изразяваше някакво обещание, му се стори подозрителен.
Пръстите му се плъзнаха внимателно от раменете й към нежната пълнота на покритите от копринената нощница гърди. Без всякакво колебание тя пусна ръката му и му позволи безпрепятствен достъп до тялото си. Той почувства това и движенията му станаха по-смели, а пръстите му ловко се заеха с копчетата на нощницата. След като я разтвори, той впи устни в топлата заобленост, която бе разкрил.
Бурно чувство я прониза и тя затаи дъх. Събра всичкия си кураж, сложи ръка върху къдравата му коса, прокара пръсти по тила му и по силните мускули на раменете и почувства как те се движат под кожата, когато той плъзна ръката си върху тесния й кръст. Съвсем бавно ръката му се спусна по-надолу и погали закръглените й форми. Внезапно, изгарящ от нетърпение, той се отдръпна от нея, за да измъкне копринената й нощница изпод хълбоците и да я изхлузи през главата й. Останала гола, въпреки хладния нощен въздух в стаята тя изпита чувство на безпределна свобода. Роланд сложи нощницата настрана и издърпа завивката върху двамата. Под тази палатка и в сладостната анонимност на тъмнината Мелани се обърна с разтворени обятия към него. Той я притегли до себе си и тя се озова в стоманената му хватка. Бюстът й се притисна до гърдите му и тя почувства знойната твърдост на пламенното му желание. Той обгърна с целувка устните й, които горяха, когато тя ги притисна към неговите. Те се извиваха и търкаляха и се стараеха да слеят телата си в едно. Всяка мисъл и всякакъв разум изчезваха под напора на страстта, която бушуваше у Мелани. Дълбоко в слабините й почна да се заражда и да се засилва желание, което беше по-настойчиво от всичко, което беше изпитвала досега, желание, което все повече се разпалваше от движенията на ръката му по хълбоците й и по нежните вътрешни страни на бедрата й. От гърлото й се изтръгна слаб стон и тя се потърка о него, когато допирът между телата им стана по-интимен и по-жарък. Страстта й бе стигнала до краен предел, кожата й гореше от неговите докосвания. Тя обгърна раменете му, защото искаше да бъде по-близо до него, трябваше да бъде по-близо и все по-близо до него.
Той се подпря на лакът. Бавно и сигурно проникна в нея и я изпълни с настойчиво желание, което все повече се засилваше. Тя дишаше тежко и впи пръсти в ръцете му, за да намери опора в един свят, който замайваше главата й. Не можеше да се съпротивлява. Това бяха вътрешни стихии, инстинктивно, неподдаващо се на контрол вълнение, което бушуваше в кръвта й, засилваше се и пулсираше по-бурно с всяко движение на настойчивия му ритъм. Бяха се слели един с друг неотделимо и все пак тя искаше да го поеме в себе си още по-дълбоко, защото само така можеше да облекчи една прастара, вътрешна болка. Като насън усети, че сълзите, които бе възпирала толкова дълго, текат от очите й, и почувства раздиращата експлозия на екстаза, който постепенно стихваше, оставяйки след себе си чувство на блажено отдаване. Тя се притисна до него и го накара да се вглъби в тишината, която носеше спокойствие в душите им.
Дълго още лежаха прегърнати, докато си поемат дъх и отново започнат да дишат равномерно. След известно време Мелани усети ръцете му върху косата си. Роланд я притегли до себе си, притисна устни до челото й и след това я целуна по клепачите. Отмести главата малко по-назад и допря устните си, които се бяха навлажнили от солените й сълзи, върху нейните.
— И сега ли не плачеш? — промълви той.
Тя поклати глава.
— Не — прошепна тя, — и сега не.
Най-после той замина. Мелани го придружи до парахода „Кресънт муун“, но до последния момент упорито отказваше да се качи с него на борда, за да се сбогуват. За миг повярва, че няма да замине — един безкраен миг, в които той, изглежда нерешително се бе втренчил в нея и нежеланието му да тръгне се отразяваше дори в зелените му очи. Но тогава Джереми им викна от палубата. Роланд колебливо сведе очи и изразът изчезна от погледа му. Лека усмивка се изписа около устата му, когато я притегли към себе си за пламенна прощална целувка. След това се обърна рязко и мина по мостика, без да погледне нито веднъж назад. Мелани остана на кея, докато параходът изчезна зад завоя на реката.