През първите дни беше толкова заета, че почти нямаше време да мисли за Роланд, и само понякога в кратък пристъп на любопитство се питаше къде ли е и какво прави. В старата къща имаше толкова много работа. Както често се случваше, през втората половина на януари и първите седмици на февруари времето се затопли. Това бе удобен момент да се подхване пролетното чистене, който просто не биваше да се изпуска. Вълнените килими бяха събрани и изтупани пред къщата, подовете — изтъркани и излъскани с пресен пчелен восък. Във въздуха се носеше миризмата на лимоново масло, когато всички мебели бяха избърсани и полирани така, че да блестят, което още повече подчертаваше патината на времето. Подът на верандата бе боядисан отново, както и оборите, и навесът на каретата.
Едва докато наблюдаваше как постройките биват поправяни и боядисвани и отново придобиват първоначалния си вид, Мелани осъзна от колко отдавна в Гринлия не са били полагани грижи. От това заключи, че в последните си години дядо й явно не е разполагал с нужните средства. Именно Роланд предложи тя да се заеме с ремонта и всичко се плащаше с неговите пари. Той беше все така удивително щедър и бе оставил за времето на отсъствието си не само пари за домакинството, но и за дрехи. Не че се нуждаеше от нещо ново през време на траура, но действително не знаеше как би платила черните дрехи, които поръча преди сватбата.
Тя и Роланд не размениха нито дума за пари. Търнбъл, адвокатът, й обясни какви разпореждания са дадени и какви средства може да тегли месечно, като и назова една огромна сума, вложена на нейно име в случай на нужда. Мелани можа да си наложи да използва парите само защото виждаше в тях обезщетение, което той й е предложил поради гузната си съвест.
Много бавно пристигаха новини за мъжете, които се бяха присъединили към Лопес. Един-два пъти Илайза Куитман, чийто мъж бе пътувал през последните седмици няколко пъти до града, бе така любезна да й съобщи какво става там. Роланд, изглежда, бил повишен, в чин подполковник и бил на път бързо да стане един от най-любимите офицери на генерал Лопес. В Ню Орлиънс царяло въодушевление от похода срещу Куба и в главната квартира на генерала на „Магазин стрийт“ всеки ден влизали и излизали хора в униформи, между които имало много ветерани от мексиканската кампания като Роланд и Джереми. Мнозина от тях били в миналото офицери. Тези мъже се борели сега за честта да образуват полкове, за да се сражават с Лопес. С парите, които предали в негово разпореждане привържениците му в Мисисипи и Луизиана, Лопес купил два кораба, параход с името „Креол“ и тримачтов платноход, наречен „Джорджина“. Един двумачтов кораб също бил подарен за кампанията от висш офицер — полковник Робърт Хуит. Губернаторът Куитман също съдействал решително за събирането на пари в родния си щат и се шушукало, че бил в контакт с Вашингтон относно възможността войскова част на Съединените щати под негово командване да бъде изпратена, ако в Куба въстане отцепническа група и се присъедини към Лопес.
За Роланд губернаторът не бил чул нищо. Това, разбира се, нямаше значение за Мелани. Не беше разчитала на някакви известия. Новите задължения едва ли му оставяха време за кореспонденция. Дядо й винаги й бе обяснявал това, когато му се караше, че не пише. А и те не бяха сключили брак по любов, в който и двамата да тръпнат от безпокойство, ако потокът от писма прекъсне. Съществуваше наистина теоретична възможност да й изпрати някаква вест, но нищо подобно не се случи.
От Натчес научаваше толкова малко, колкото и от Ню Орлиънс. С изключение на случайните новини от жената ма губернатора Мелани трябваше — ако наистина искаше да узнае нещо за светския живот и за предишните си приятели и познати — да разчита на Цицерон, който ходеше веднъж в седмицата да пазарува в Натчес и научаваше новините, които се разменяха между робите. Никой не я посещаваше, а и тя не очакваше посетители. Беше изненадана, когато една хубава сутрин чу шум от колела по входната алея.
Беше Хлое Клемънтс в открита двуколка, с червени кожени седалки и червени колела, теглена от един кон. Облечена бе в рокля от бял муселин на червени точки с невероятно широка плисирана пола. На високо вдигнатата й коса бе сложена миниатюрна бяла сламена шапка с червени панделки и череши. Слънцето наистина грееше, но бледата му светлина все още не излъчваше горещината, която можеше да се очаква след няколко седмици. Хлое не само беше неподходящо облечена за пътуване с двуколката, която сама караше, но и бе изпреварила малко сезона. Винаги й бе доставяло удоволствие първа да свали дебелите зимни дрехи. На момиче с нейните светли коси и блед тен по-тънките пролетни и летни дрехи прилягаха повече. Но този път си беше направила криво сметката. Тя изкачи направо бежешком стълбите на Гринлия и изтича трепереща в къщата, когато Цицерон й отвори вратата.