След като заключи шкафа, Мелани се върна с чаените листенца при масата, отмери ги грижливо и ги пусна във врящата вода. Докато чаят се запарваше, двете жени говореха за мода и за дрехите, които бяха носили на последните официални приеми.
Когато се наведе напред, за да поеме чашата с чая от ръцете на Мелани, Хлое каза:
— Сигурно се питаш защо съм дошла. Уверена съм, че от всички други най-малко си очаквала мен.
— Съвсем не — отвърна Мелани учтиво.
— Снощи дълго разговарях с Илайза Куитман. Двете решихме да ти съобщим, че приятелите ще стоят зад тебе, когато премине едногодишният траур и дойде време отново да излезеш в обществото.
— Това е… много мило от ваша страна.
По-вероятно й се струваше предложението да е изхождало от Илайза, макар че тя сигурно щеше да го формулира по-деликатно. Жената на губернатора беше дребна и кротка, но проявяваше по свой начин твърда воля и привързаност към всички, които бяха спечелили нейното приятелство или обич, и най-вече към мъжа си.
— Съвсем не — отговори Хлое. — Това е най-малкото, което могат да направят ония измежду нас, които все още вярват в тебе.
Думите й внушаваха, че броят на тези, които все още й бяха предани, съвсем не е голям. Но Мелани бе готова да подмине този намек.
— Наистина съм ви признателна.
Хлое се усмихна леко, поклати глава и продължи:
— Никога няма да се сетиш какво е намислила Илайза. Заяви, че ако губернаторът се присъедини към Лопес, ще остави децата с домашните учители и гувернантките им в Монмаут и ще отиде с него в Ню Орлиънс. Така времето на раздялата нямало да им се стори толкова дълго. Не е ли чудесно? Двамата се обичат до полуда, не смяташ ли? Не съм виждала друг мъж да обожава жена си така, както губернаторът боготвори Илайза.
Отново прикрито жегване, този път под формата на намек, че Мелани не държи кой знае колко много на мъжа си и той на нея, защото иначе щяха да се опитат да бъдат заедно.
— Така е — отговори Мелани и се насили да се усмихне. — Тяхната привързаност е трогателна.
Хлое кимна изразително.
— Разбира се, Илайза няма да бъде сама. Ти може би не знаеш, но десетки мъже от Натчес отиват в Ню Орлиънс и не една съпруга потегля с мъжа си надолу по реката. Когато всички бъдат в Ню Орлиънс, тук ще настъпи печална скука. Говори се, че там ще се погрижат за всевъзможни развлечения, ще бъдат организирани десетки приеми и балове. Толкова много неща се предвиждат, като че ли отново идва карнавалът. Ако не се боях, че там неизбежно ще се кръстосат пътищата на Дом и Роланд или че Дом дори нарочно ще го потърси, щях да придумам брат си да ме вземе със себе си само заради празненствата.
Мелани направи усилие да се усмихне.
— Ти представяш всичко толкова чудесно, че почти се изкушавам да замина, за да бъда с мъжа си.
— Точно така! — извика Хлое. — Разбира се, ако говориш сериозно. Не искам да те разстройвам, но се носят приказки, че горкият Роланд се чудел какво да прави и през свободното си време непрекъснато киснел в театрите. Говори се, че най-много го влечало към театър „Сейнт Чарлз“. Там играела една френско — ирландска актриса — Колийн Антоанет Дюбоа. Миналата зима била звездата на сезона.
— Сигурна съм, че в Ню Орлиънс има множество по-долнопробни заведения, които той би могъл да посещава — отбеляза Мелани.
Да не би Хлое да намекваше, че Роланд проявява интерес към тази актриса? Това беше невероятно, но все пак тонът й бе събудил лошо предчувствие у Мелани.
— Да, разбира се, и то много по-долнопробни — изкиска се Хлое. — Но Дом я е видял, когато беше там преди няколко седмици. Казва, че е наистина красива, и че не е от онези жени, които трябва да излагат прелестите си на показ, за да очароват публиката. Сигурно наистина е талантлива, защото неотдавна имала голям успех при един ангажимент в Калифорния, по-точно в операта на Сан Франциско.