— Ах, така ли? — Мелани не се сещаше какво друго да каже.
— Заявих на Дом, че това звучи, сякаш той има база за сравнения, и го помолих да ми опише какъв сорт жени е видял още, когато е бил в града. Разбира се, той не ми каза и не щя и дума да обели, когато го попитах дали е бил в квартала с нощните заведения. — Хлое въздъхна и остави чашата на масата. — Откакто беше в „Ривърест“, копнея да отида там, но Дом чисто и просто не иска да ме вземе със себе си. Пукам се от завист, защото ти си била на това място, а аз не. Моля те, моля те, Мелани, разкажи ми как е там!
Мелани вдигна едната си вежда нагоре.
— Нямам представа за какво говориш.
— Хайде, Мелани, не може да не знаеш какво имам предвид! Видя ли там някакви жени? Видя ли какви бяха или какво правеха мъжете с тях?
— Мисля, че ако действително искаш толкова много да знаеш — изрече Мелани бавно, — би трябвало да отидеш там без Дом.
— Ти пък, Мелани, като че ли бих могла да извърша такава глупост! О, извинявай! Не исках да прозвучи така.
— Наистина ли? — попита Мелани с пресилена усмивка. — Но имаш право. Глупост е да се отиде там. Не мога да го препоръчам на никого, освен ако става дума за жена, изпаднала в безизходно положение.
Когато Хлое проумя значението на тази двусмислена забележка, кръвта нахлу в лицето й до корените на косата и то стана матовочервено.
— Ако с това искаше да ме обидиш… — започна тя.
Мелани отвори широко очи и отвърна:
— Как можеш дори да си помислиш подобно нещо! Това бе казано без какъвто и да било лош умисъл, както и твоите думи преди малко.
Хлое се втренчи в нея с присвити очи, след като се изсмя пискливо.
— Разбирам. Трябва да внимавам повече, нали? Извини ме, но не мога да остана по-дълго. Имам час при шивачката, за да пробвам една нова рокля. Цветът на плата се нарича „синьо до припадък“. Наситено небесносиньо с блед виолетов оттенък. Ще отива великолепно на твоите очи, скъпа Мелани. Предполагам, че ако човек не придирва много, подобно нещо би могло да се носи след свалянето на траурните дрехи. Педантите все още държат на чистия светлосин цвят за този период, но аз бих казала, че всичко зависи от дълбочината на чувствата към покойния.
С престорена усмивка Мелани подмина това последно жегване. Тя пристъпи към шнура на звънеца, за да позвъни на Цицерон и когато той дойде, го помоли да изпроводи гостенката до вратата.
Предложението да последва Роланд в Ню Орлиънс съвсем не беше лошо. След като цели три дни размишлява върху това, Мелани реши, че подобно пътуване би имало твърде много добри страни. Първо, то беше начин да напусне Натчес, един край, в който всяка нейна крачка се следеше и обсъждаше. Освен това там най-после ще има какво да прави, вместо да открива недостатъците на Гринлия. Колкото повече мислеше за бурния живот надолу по реката, толкова повече й се искаше да участва в него. Тя винаги бе слушала като омагьосана разказите на дядо си за походите и като дете често си бе пожелавала, като порасне, да стане мъж и да участва в подобни начинания. Не беше справедливо, че мъжете изключваха жените от толкова много неща.
Освен това напоследък се страхуваше, че ако остане още дълго далеч от Роланд, желанието й за отмъщение ще отслабне. И сега острието на нейната решителност се притъпяваше. През малкото дни, които прекараха заедно, тя не постигна кой знае какво, освен ако внезапното решение на Роланд да се присъедини към военните авантюристи можеше да се обясни с нейната тактика. По-чувствителен мъж вероятно щеше да предпочете да я напусне, отколкото да търпи да го прегръща без желание и да е вечно студена. Е, почти винаги без желание и почти винаги студена. Трудностите, с които се бе сблъскала, тъй като невинаги можеше да остава студена, я накараха да обмисли едно друго начинание. Още преди Роланд да потегли за Ню Орлиънс, я бе занимавала идеята да се опита да го накара да се влюби в нея. Как би го съсипала, ако можеше да му се надсмее и да го нарече глупак! Това ще го улучи в сърцето и ще накърни гордостта му — двете най-уязвими места, в които дядо й бе най-дълбоко засегнат. Планът беше твърде примамлив, ала бе свързан с рискове. Той не можеше да бъде изпълнен, докато тя си стои в Натчес.
Какво ще прави, като отиде в Ню Орлиънс, зависеше от мъжа й. Все ще могат да си намерят някакво жилище за времето, което оставаше до заминаването му. Несъмнено ще изберат някоя малка къщичка. Освен Глори не е необходимо да взема никой друг със себе си. По разбираеми причини няма да пътува с парахода. С каретата ще са им необходими няколко дни повече, но това няма как да се избегне. С кочияша и един-двама коняри за охрана не биха се изложили на голям риск. Ако не прати известие на Роланд, той няма как да й разреши, нито да й забрани да отиде при него. Дори да не я иска, той ще е принуден да направи за нея всичко възможно, щом се озове веднъж с целия си багаж в жилището му. Появи ли се там, на него действително ще му е трудно да я отпрати.