— Глори! — извика Мелани и очите й бяха станали тъмносини от възбуда, когато се втурна към прислужницата. Тя беше в пералнята до кухнята и гладеше чаршафи.
— Веднага оставяй всичко и почвай да стягаш багажа. Заминаваме за Ню Орлиънс.
Глори остави ютията върху подложката.
— Мис Мелани — каза тя, защото както всички други роби в Гринлия продължаваше да я нарича така по навик, — вие да не сте се побъркали?
— Не — извика Мелани, заобикаляйки дъската за гладене, и хвана възрастната жена за ръката, за да я накара да побърза. — Ще заминем при Роланд и ще видим войската, която се готви за поход.
— Знаех си аз. Веднага разбрах, че този мъж ви липсва, страшно ви липсва. Човек може лесно да мине без праскови, ако никога не е вкусвал този плод, но хапне ли веднъж, иска му се да си седи все до дървото.
— Нищо подобно! — извика Мелани припряно. — Искам само да се махна оттук.
В това, което Глори каза, нямаше зрънце, ама нито зрънце истина! Тя беше готова да признае, че не бе изпитвала чак толкова голяма неохота да дели леглото си с Роланд Донован, както бе очаквала преди това, най-вече след онзи първи път в „Ривърест“. Беше готова дори да признае пред себе си, че понякога сама се учудваше на страстта, която той разпалваше у нея. Но той не й липсваше и не й беше нужен в каквото и да било отношение. Глори просто не разбираше това, защото Мелани не й се доверяваше.
— Както желаете, — каза пълничката сивокоса жена, гледайки изпитателно Мелани с нескрито недоверие. Вдигна ютията да провери колко е гореща, наплюнчи върха на единия си пръст и след това докосна желязото. Когато се чу изсъскване, тя промърмори още веднъж: — Както намерите за добре.
Опаковането на багажа се оказа далеч по-уморително отколкото очакваше Мелани. Не защото гардеробът й бе толкова голям. Проблемът бе да си състави представа обстановката, която ще завари там, да прецени колко време вероятно ще отсъства и дали тя и Глори трябва да се погрижат за обзавеждането на домакинството. Спално бельо несъмнено щеше да е необходимо, също и покривки за маса и всевъзможни кърпи, но ще има ли нужда от порцеланови съдове, кристални чаши и сребърни прибори? Кухненски съдове и принадлежности за чистене?
Всички тези размишления обаче се оказаха излишни. Преди още каретата да бъде докарана пред вратата и първият пакет да бъде натоварен, пристигна известие, че Лопес и хората му са отплавали.
След това всички приготовления за пътуване се прекратиха. В Ню Орлиънс не можеше да не цари разочарование, а през изминалата седмица и карнавалът беше свършил, сега идваха великите пости. В този католически град до Великден нямаше да се случи нищо особено. Разбира се, би било удоволствие да е там, когато започнат да пристигат съобщенията за победи, но дотогава можеше да минат месеци това съвсем не значеше, че хората ще се завърнат от Куба с генерала. Особено офицерите ще са нужни там, за да образуват военно правителство в страната. Освен това както на войниците, така и на офицерите щеше да бъде предложена земя като награда за участието им в държавния преврат; Никой не би рискувал да отсъства, когато се пристъпеше към разпределението на военната плячка.
Тъй като Натчес се вълнуваше все повече и повече и се заразяваше от възторженото опиянение на Ню Орлиънс и новините започнаха да пристигат по-често. Всеки пара ход, който пътуваше от делтата нагоре по реката, донасяше новини за подвизите на Лопес. Новата задача на Цицерон се състоеше в това, да ходи всеки ден до пристана на Натчес и да събира информация. Войсковата част, чиято численост възлизала на около петстотин души, била съсредоточена пред брега на полуостров Юкатан, на островите Мухерес и Контой. Там параходът бил разтоварен и новобранците били разпределени в роти заедно с малък отряд кубински патриоти, които се присъединили към тях. Няколко седмици минали в упражнения и строеви учения и в средата на май войсковата част се качила на борда на парахода „Креол“. Другите два кораба — „Сюзън Лауд“ и „Джорджина“, останали там и с тях четиридесет души, които не пожелали да продължат с другите.