Мелани придърпа един стол от бюрото към канапето.
— Тогава си легнете — отвърна тя, — а аз ще седя до вас и ще се опитам да измисля нещо умно. Все пак трябва да ви предупредя, че не съм добре запозната със законите на неутралитета.
— Слава Богу, че си признавате — отговори Илайза. — Половината от хората долу се правят на сведущи по въпроса, което води само до чисти безсмислици и неразбория. По-просто казано, става дума за това, че страна, която не е въвлечена в конфликт между други нации, се смята за неутрална. Страни, които спазват неутралитета, могат да поддържат нормалните си търговски отношения със страните, които са във война помежду си, при условие чене подпомагат никоя страна с военна сила или с военни материали. Ако все пак го вършат, това се смята за нарушение на неутралитета и противникът на подпомаганата страна може да напада техните кораби и дори техните брегове. В случая с генерал Лопес и Джон нашето правителство отрича всякаква връзка с тях и техния злощастен поход, за да запази неутрална позиция в кубинския бунт срещу Испания. Съвсем другояче — добави с горчивина Илайза — щяха да изглеждат нещата, ако опитът за държавен преврат беше протекъл успешно.
— Значи губернаторът няма чувството, че е извършил нещо, което дава повод за обвинения?
— Съвсем не. Той го сравнява с намесата на французите в американската война за независимост. Къде щяхме да сме сега, ако при първите признаци за поражение франция бе изтеглила войските си и бе арестувала маркиз Дьо Лафайет за нарушение на неутралитета?
— И какво ще стане сега? Какво ще правят с него? — попита Мелани.
На лицето на Илайза се появи загрижен израз.
— Не знам. Джон категорично стои на своето гледище. Той винаги се е застъпвал за правата на отделните щати. Твърди, че като губернатор на щата Мисисипи е всъщност глава на суверенна държава и че правителството на Съединените щати няма право да го арестува, ако не се яви на процеса. Той казва, че дори да се яви, общественото мнение ще настрои съдебните заседатели в полза на генерала и на него самия най-вече защото процесът ще се гледа във федералния областен съд в Ню Орлиънс. Така че обвинението щяло непременно да бъде оттеглено.
— Какво ще стане с другите мъже, които се присъединиха към Лопес? Ще ги сполети ли същата участ?
— Не вярвам — каза Илайза и се усмихна с разбиране. — Не бива да се безпокоите за красивия си съпруг. Предполагам, че горите от нетърпение да го видите отново, нали? Чух наистина, че Лопес планирал вече следващото си нахлуване на острова, но в момента хората му просто се чудели какво да правят и имали много време за… лични интереси. По всяка вероятност Джон и аз ще заминем скоро за Ню Орлиънс. Ще се радваме, ако пътувате с нас с парахода.
Мелани се поколеба за миг.
— Високо оценявам приятелското ви предложение, но направих вече други приготовления за пътуването.
Никак не би навредило, ако хората мислят, че тя гори от нетърпение да види отново мъжа си. Това би бил подходящ предлог за нейното пътуване.
— Сигурно искате да побързате, но се надявам, че не смятате да тръгнете сама.
— О, не, камериерката ми Глори ще ме придружава и освен това, разбира се, кочияшът Джон и още двама коняри, които ще яздят редом с нас.
— Да не сте решили да тръгнете с каретата? Това е прекалено рисковано, скъпа моя.
— Робите ми ще бъдат въоръжени, аз също. Във всеки случай няма да е по-рисковано, отколкото с параход, само по-неудобно и по-изморително.
Илайза Куитман се вгледа в нея.
— Ах, съвсем забравих. Съжалявам.
Жената на губернатора напълно си даваше сметка за страховете на Мелани. Майката на Мелани бе на времето най-близката й приятелка. Бяха представени в обществото в един и същ сезон на баловете и доста мъже ги бяха ухажвали. Те се бяха съревновавали за честта коя от тях ще получи най-много предложения за женитба, докато внезапно и на двете бяха направени предложения, които при най-добро желание не можеха да отхвърлят.
— Въпреки това бъдете предпазлива и внушете на вашите роби, че трябва да си отварят очите на четири.
— Да, разбира се — съгласи се Мелани и заговори задруги неща, за да запълни остатъка от определения половин час, докато стана време да се сбогува.
Глава осма
Решението да потеглят веднага за Ню Орлиънс беше взето и Мелани пристъпи незабавно към приготовленията. Преди да изтече седмицата, куфарът й беше стегнат и завързан за каретата. Тя постепенно започна да вярва, че ще стигне навреме в града, за да може да поздрави там губернатора и жена му при тяхното пристигане. Но не бе писано да стане. Два дни преди готвачът на Гринлия да изпече сладкишите и хлябовете, да свари шунката, да опече кокошките и да приготви ябълковите и прасковените торти, с които Мелани искаше да се запаси за из път, Джон Куитман се оттегли от своя пост и взе парахода надолу по реката, за да се изправи там като обикновен гражданин пред областния съд. Вечерта преди заминаването му бе устроено факелно шествие. Чак в Гринлия можеха да се чуят петнадесетте изстрела, които бяха дадени в чест на Куитман и на петнадесетте южни щата, и след това мощният залп, който известяваше, че гражданите на Натчес стоят до един зад неговия най-любим син.