— Не, благодаря. Не деля с никого това, което ми принадлежи. Махни си ръцете от жена ми.
— Жена ви ли?
За миг така се слиса, че Мелани успя да се изскубне от ръцете му и да отскочи от него. Когато Бък понечи да я сграбчи, се раздаде изстрел. Най-големият от братята Баскъм се хвана с ръце за гърдите, политна назад и се сгромоляса с такъв трясък на пода, че цялата къща се разлюля. И не се помръдна повече. С вдигнати ръце другите двама отстъпиха, поклащайки глави, когато дулото на револвера на Роланд се насочи срещу тях.
— Вържи ги — изръмжа грубо Роланд.
Мелани грабна пеньоара си и го навлече, преди да изпълни бързо нареждането му. С помощта на Глори тя разкъса чаршафите на ивици, изви ръцете им на гърба и ги завърза здраво. Онзи от братята, по когото бе стреляла Мелани, не бе сериозно ранен. Скоро и той лежеше до другите на пода. Когато свършиха, Роланд провери работата им и кимна.
— Добре. А сега да изчезваме оттук. Глори, иди в плевнята и развържи момчетата. Кажи им да дойдат с конете и да запрегнат каретата. Докато се върнеш, ние трябва да сме готови за път.
Никога през живота си Мелани не се бе обличала толкова бързо и не се бе замисляла толкова малко как ще изглежда. Тя обърна гръб на братята, които лежаха на пода като печени на шиш пилета, но все пак почувства как очите им се впиха в нея, когато си слагаше жартиерите и си обуваше чорапите, както и когато си навличаше фустите и роклята и свиваше косите си на кок ниско на тила. Радваше се, че костюмът й за път се закопчава отпред и че не се нуждае от помощ, най-малко от чуждия човек, за когото бе омъжена. Когато събираше нещата си, лицето й пламна. Как ли бе изглеждала по риза, която бе придърпана до кръста й? Самата мисъл за това й бе противна. Тя хвърли наистина изпълнен с благодарност бегъл поглед към Роланд, когато той застана между нея и завързаните братя, за да я прикрие от погледите им, но също тъй благодарна бе за това, че той трябваше да държи мъжете под око и не можеше да й отдаде цялото си внимание.
Когато бе готова, той взе под мишница плетената й кошница. Мелани, която носеше вързопа с възглавниците и останалото спално бельо, прекрачи разтреперана трупа на Бък Баскъм и излезе през вратата преди Роланд.
В дневната тя спря, когато Ма Баскъм пристъпи към нея като призрак, облечена в нощница от сив фланелен плат и в избелял пеньоар, който се бе свил от пране й, стигаше едва до коленете.
— Видях… видях какво направихте — прошепна тя. — Не мога да ви упрекна. Не исках да сторят това с една почтена дама, нито исках да им помогна, но те ме принудиха. Те не са нормални, тези мои синове, не са нормални. Ако не правя това, което ми нареждат, ме пъдят вън на студа. Аз съм си виновна. За всичко аз съм виновна, защото се омъжих за баща им.
Мелани каза във внезапен порив:
— Елате с нас в Ню Орлиънс. Може би ще можете да намерите там работа.
— Никой няма да вземе една стара жена. Тук съм си у дома. Това тук е всичко, което имам. Не! Не! Много съм стара. Какво ли бих могла вече да върша? Но ако искате да ми направите услуга, завържете и мен. Завържете ме, за да видят момчетата, че не съм била в състояние да им помогна.
Мелани повтори поканата си, но беше безсмислено. Колкото и зле да се чувстваше тук, Ма Баскъм не можеше да превъзмогне нежеланието си да напусне своя дом. Със здраво стиснати зъби Мелани я завърза в седящо положение на люлеещия се стол. Те я оставиха там, загледана в сивата пепел на огнището. Тя не бе проляла нито една сълза за мъртвия си син, нито бе проявила готовност да помогне на ранения. Мелани я съжаляваше искрено, но се радваше, че великодушният й жест не бе приет. С голяма неохота щеше да дели с тази жена мястото в своята карета през оставащия труден участък от пътя, който им предстоеше.
Беше спряло да вали. Водата все още капеше от дърветата, но небето беше толкова ясно, че далеч на запад можеше да се види сребърният сърп на луната. Каретата, която в светлината на фенерите блестеше от влагата, беше докарана пред къщата. Конете бяха впрегнати, а един друг кон бе вързан зад каретата. Погледът на Мелани се плъзна от коня към седлото на Роланд, което бе качено заедно с куфарите й върху багажника, и тя почувства как мускулите й се стегнаха. По всичко личеше, че в каретата ще има допълнителен пътник.