— Горката мисис Баскъм.
— Не бива да изпитваш състрадание към нея. В края на краищата тя е отгледала тези изчадия, живее с тях и не бих се учудил, ако понякога име помагала в техните престъпления. Напълно възможно е престорената й невинност да е само прикритие, грижливо премислен трик, както резервният изход от бърлогата на звяра.
Той гледаше как се мъчи с косата си и внезапно предложи:
— Чакай, дай да ти помогна.
Мелани отпусна ръце. Те вече я боляха от опитите да закрепи гладката като коприна коса в друсащата се карета. Почувства топлите ръце на Роланд на шията си, когато те с бързи движения се заровиха в меката й коса. Отначало усети как измъкват един лошо поставен фуркет, след това втори, но от това кокът й не стана по-стегнат.
— Не — извика тя, но беше вече късно.
Кокът й се разпадна и косата й се разпиля по гърба. Роланд я прехвърли напред през едното рамо и я приглади върху гърдите й.
— Така не се ли чувстваш много по-удобно? — попита той и зеленият поглед с изумруден блясък помръкна, когато хвана един кичур и го прекара между пръстите си.
Близостта му упражняваше странно въздействие върху сетивата й. Тя остро усещаше натиска на здравото му, мускулесто бедро върху своето. Ядът й стихна и бе сменен от чувство на задоволство. Лека усмивка се появи около устата й, а в очите й проблесна дяволит, почти приканващ израз.
— Да — каза тя тихо, — мисля, че така е по-добре.
Роланд пое шумно дъх и погледът му се прикова върху ясните, примамливи очертания на устата й. Той отново я прегърна и я стисна под лакътя със стоманената си ръка. В този момент Глори изсумтя и започна тихо неравномерно да хърка.
Роланд въздъхна дълбоко и прегръдката му отслабна, когато помилва нежно, почти братски ръката на Мелани. Сгуши се в един ъгъл на каретата, притегли я до себе си и притисна главата й на рамото си.
— Хайде, спи вече — успокои я той и гласът му прозвуча сурово, когато прилепи бузата си до косата й.
Трудно можеше да се каже дали думите му бяха предназначени за нея или ги бе отправил към самия себе си. Усмивка се изписа още веднъж около устата на Мелани, преди тя да затвори очи.
Глава девета
Към обед пристигнаха във Френсисвил. Градът бе наистина по-малък от Натчес, но сходен по характер, защото бе разположен в нагъната хълмиста местност над Мисисипи и в далечината се виждаше равният бряг на Луизиана. Къщите на няколко плантатори разнообразяваха околностите му, които през време на цъфтежа на памука се белееха под августовското слънце. Земите се простираха от реката до бреговете на Баю Сара. Френсисвил дължеше съществуването си преди всичко на парахода, който спираше, за да натовари балите с памук и да ги закара в предачниците в североизточните щати и във Великобритания, Там проявяваха голям интерес към дълговлакнестото бяло злато.
По някое време през ужасния предишен ден напуснаха щата Мисисипи и сега бяха в Луизиана. Бяха изминали наистина само една трета от разстоянието до Ню Орлиънс, но имаха чувството, че вече са го наближили, защото бяха преминали щатската граница. На Мелани й се искаше да продължат пътуването след кратко отбиване в канцеларията на шерифа, но желанието на Роланд беше друго. Всички били прекалено изтощени, каза той. Имали нужда от добър, солиден обяд, баня и една нощ, през която да се наспят на спокойствие. Трябвало да мислят и за конете. Освен това се нуждаел от време, за да се пооправи, преди да посети шерифа, защото в края на краищата не искал да го сметнат за някакъв десперадо4. Историята със семейство Баскъм не бивало да се пречупва. Съмнително било дали ще му разрешат да продължи пътуването преди късния следобед. Значително по-добре било за всички да си починат в някой хотел. В града имало превъзходна кръчма, в която можели да забравят страхотиите от последните дни. Следващата сутрин можели да потеглят съвсем рано на хлад. Тъй като Глори изневери на господарката си и напълно подкрепи предложението на Роланд, на Мелани не й остана нищо друго, освен да се съгласи.
Не бяха закусвали. За компенсация си позволиха обилен обяд, който се състоеше от множество блюда и беше толкова вкусен, та Мелани започна постепенно да мисли, че Роланд може би е имал право. Въпреки това се ядосваше за закъснението. След обяда тя се къпа дълго в горещата баня, но Роланд още не беше се върнал, дори когато косата й вече изсъхна. Реши да поспи малко под мрежата против комари.
Когато слънцето се наклони на запад, в стаята почна да става все по-горещо и Мелани бе така обляна в пот, че свали пеньоара си и отново се тръшна гола в леглото. Така вече беше добре и стана още по-добре, когато преметна тежката си гореща коса встрани и я остави да виси през ръба на леглото.